Най-хубавите, най-милите минути от ежедневието ми на начинаеща майка, разбира се, са минутите, прекарани с моята първа рожба. Минути, изпълнени не само с грижи за нейното здраве и хигиена, но и с незабравими моменти, изпъстрени с игри, усмивки и забавления.

След всичко, което съм прочела относно приноса и значението на играта за малкото бебе, на свой ред се убедих в нейното чудотворно влияние и на практика. Ето защо, реших да споделя своите лични впечатления от играта като важен фактор, влияещ върху формирането на определени качества, свързани с физическото и психическото развитие на малкото бебе.

Още от първите дни от живота на моета тримесечно момченце, независимо от трудностите и голямата заетост, продължавам да отделям максимално време за игри, да превръщам всяка една отговорна грижа към него, като къпане, хранене, преобличане, в забавление и приятно изживяване за него. Пеейки, говорейки му нежно и усмихвайки му се насреща, аз се старая непрекъснато да стимулирам и поддържам неговия интерес и внимание към случващото се наоколо.

За награда получавам все по-възторжено настроение, все по-възхитителни усмивки, поглед, изпълнен с вяра и доверие, и две очички, искрящи от вълнение. А коя майка не иска да вижда своята мила рожба засмяна и щастлива.

Така, на свой ред, чрез езика на тялото си, малкият човек не спира да ми разкрива все по-онагледено, по-обогатено всяка своя нова проява на определена емоция или настроение.

Невероятно изразителните мимики и физиономии (любопитно повдигане на вежди, лека закачлива усмивка, преминаваща често пъти в звучен бебешки смях, тъжен поглед, търсещ внимание и подкрепа), удивително красноречивите жестове (палаво ритане с крачета или възбудено ръкомохане с ръчички) с всеки изминал ден придобиват все по-ясен, по-смислен и целенасочен характер. Така и игрите с моето бебе стават все по-интересни, по-съдържателни и, естествено, по-полезни.

За ползата от игрите с бебето е говорено и писано не малко. Има противоречиви мнения по този въпрос. Едни казват, че особено значение от игрите с малкото бебе нямало, тъй като то било прекалено малко, за да ги осмисля. Едва след навършване на първата му годинка, когато детето вече е проходило, то развивало по-добри възприятия, например, за слушане на музика или интерес към определена играчка.

Според други, обаче, играта с бебето още в първите месеци, в зависимост от нейната функция, стимулирало развитието му както на физическо, така и на интелектуално, психическо и духовно ниво.

Вече като майка, прекарваща значителна част от времето си със своето бебе, съм склонна повече да вярвам на второто мнение. Още повече,  напоследък все по-често забелязвам у малкия чаровник все по-засилващ се интерес и удоволствие от слушането на музика, афинитет към пеещи и движещи се играчки.

Наблюдавайки малкото човече от първите му седмици до настоящия момент, смея да твърдя, че игрите с него – нежно говорене, пеене или смеене, от една страна, от друга – всички онези съвременни игри, известни под названието "активна гимнастика", играчките – пеещи и движещи се (предназначени специално за възрастта на моето бебе, т.е от 0 до 6 месеца), привличат и ангажират вниманието му все по-дълго време, спомагайки за развитието на неговата моториката и сензорни възприятия. И не само това – провокират интелектуални прояви като любопитство, желание за движение, концентрация, а защо не и въображение.

Но има и още нещо, което считам за важно – не самото изобилие и разнообразие от играчки е толкова съществено за детето, колкото непосредствената близост и участие на родителите му в игрите. Особено в първите месеци от неговия живот. Самостоятелното заиграване с подобни играчки би могло да приучи малкото човече към повече независимост и по-малко привикване към близкото постоянно обкръжение на родителя. Не отричам този начин на игра да се прилага по малко още от най-ранна възраст. Но считам, че това би трябвало по-често да се случва в един по-късен период от неговото развитие, може би след първата му годинка.

Тъй като, на този етап, моето бебе е все още много мъничко, то става твърде тревожно, когато не усети родителско присъствие. Ето защо, смятам, че малките бебета изпитват голяма нужда от внимание, както и необходимост да чувстват близостта на своите родители колкото се може по-дълго време, когато са в будно състояние.

Ето как моето бебе реагира на различните стимули за игра – самостоятелното му забавление, например, с музикалните въртящи се над леглото му играчки, ангажират вниманието му по един начин – той е ту сериозен, леко смръщен, сякаш дълбоко концентриран в мелодията и цветовете, кръжащи над главичката му, ту очарован и изразяващ радост и учудване от цялата тази феерия от звуци и цветове.

Играта с мама пък, той преживява по друг начин – веднъж се усмихва, докато му говоря, друг път затихва, сякаш вглъбен в приятен унес от мелодията, която му пея, докато нежно го гушкам, трети път впива в мен поглед, изпълнен с вяра, копнеж за обич и милувка. А забавлението с татко, дядо и баба, той изживява по още по-различен начин – смее се с широко отворена устичка, рита весело с крачета, или по бебешки пее с онези сладки гукащи звуци, издаващи чувства на жизнерадост, любопитство или нетърпение.

Ето така се убедих в невероятното взаимодействие на мисли и чувства между бебето и възрастните край него. Удивително е колко силно бебето възприема емоционалното състояние и настроението на околните. Дали сме разтревожени или на лицето ни е изписано чувство на радост, всеки път малкото човече мълниеносно разбира и поема чувствата ни върху себе си, отразявайки ги като огледало.

Затова, нека насърчаваме игрите на детето, като играем заедно с него още от първите месеци, да подбираме подходящите за възрастта му играчки, за да стимулираме и подпомагаме неговото физическо, умствено и духовно развитие. Защото Играта – това е и удоволствие, и училище, и възпитание. А ние, като родители, можем да я превърнем и в едно чудесно и незабравимо преживяване.