Тя се казва Гери, на 32 години, финансов инженер в ДекаБанк, Франкфурт. Майка е на Марти (2 г.).

Когато родих, не очаквах, че ще се почувствам толкова себе си, а и толкова друга. Марти ми показа какво е да обичаш, както никога досега. Научи ме да бъда майка. Може би звучи странно, но тази неописуема, майчина любов, за която всички говорят, мен ме връхлетя по-късно. Растеше с всеки изминал ден, в който се опознавахме с детето ми, докато не стигна безкрайност. Когато Марти се роди, мислех, че няма да се справя, но с течение на времето нещата си дойдоха на мястото. Станах по-организирана, можех да върша няколко неща едновременно. Липсваха ми социалните контакти от работата, но компенсирах с много разходки и много четене. Наслаждавах се на времето с Марти, защото знаех, че само година след раждането ще се върна на работа. Дните минаха наистина неусетно и сега всичко това ми липсва. През годината, в която Марти растеше, пораснах и аз. Тези 365 дни бяха едни от най–прекрасните.

Абсолютно неочаквано за мен, в първия работен ден колегите ме посрещнаха с усмивка, някои ме прегърнаха, което за сдържани мъже, физици и математици е равносилно на изблик на чувства.

Получих цветя, разпитваха ме как се чувствам и най-вече различни неща, свързани с Марти. Аз бях приготвила мъфини - тук това е традиция, носиш нещо сладко или солено, когато имаш повод. Когато седнах на бюрото си, се почувствах така, сякаш никога не бях отсъствала.

После действителността ме поля със студена кофа вода - имах към 3000 непрочетени имейла!



Отсявах спам от важна информация три дена. А колегите ми бяха запазили въпроси до завръщането ми, на които аз мога да отговоря най-добре. Не бях забравила нищо и преходът беше лесен като цяло. Мисля, че причината е, че отсъствах само една година.

Харесвам работата си, но завръщането ми беше съпътствано от много смесени чувства. Исках да работя, да имам предишните си социални контакти, да бъда полезна, да виждам как нещата се случват, но Марти ми липсваше през цялото време и постоянно се притеснявах дали е добре в яслата.

Терзаех се с мисли, че не съм добра майка, че го изоставям толкова малък по цял ден.

Мисля, че връщайки се на работа, всяка майка на бебе (защото той беше все още такова, а пък и за мен все още е) се е чувствала по този начин. Преди да се върна на работа, в продължение на две седмици, го водех за т. нар. „период на свикване“ в яслата и той все още плачеше, когато го оставях сутрин. Всеки път сърцето ми се късаше и си поплаквах в трамвая, докато пътувах към офиса. Бяха ми нужни няколко седмици, за да се отърся от самообвинения и да приема, че детето вече се чувства добре, изгражда приятелства, опознава нови неща и се забавлява. Факт е, че Марти свикна по-бързо от мен с новата ситуация. Сега вече се чувства добре и е щастлив в яслата. Разказва ми на неговия бебешки българо-немски език за приятелите си и за това какво са правили през деня и е винаги въодушевен. Щастлива съм, че нещата се наредиха.

Имам доста динамична работа, в която, дори и след години, научавам нови неща. Понякога мога да седя спокойно на бюрото си, да моделирам и програмирам, да се концентрирам, но има дни, в които постоянно съм в срещи и почти не сядам на стола си.

Въпреки напрежението в офиса, винаги мога спокойно да обядвам, което вкъщи от две години е мисия невъзможна, да изпия латето си, без Марти да го разсипе, и да отида до тоалетна на затворена врата, без малко човече в скута си.

С нетърпение очаквам уикендите, защото всички сме заедно - аз, съпругът ми, детето. Бих се радвала да имам повече такива дни и обмислям намаляване на работното време. Често пътуваме, а вкъщи готвим, редим пъзели, четем книжки, строим какви ли не чудатости с лего, правим фигурки от пластилин, рисуваме, понякога просто тичаме из апартамента и се гоним или пък се гушкаме. Покрай Марти и аз научавам много нови думички на немски. Не съм и предполагала какви термини има в книжките му за строителни площадки!

Твоят съвет към майките, на които предстои да се завърнат на работа:
Не се измъчвайте с терзания дали всичко ще е наред и дали детето се чувства добре. Нещата, в крайна сметка, се нареждат. Мислете положително. Трудно е да си в роля на работеща жена, на майка, на съпруга, но ние жените сме перфектните създания за мултитаскинг. И всяка от нас е пример за това!