Отмина най-обичаният и светъл празник за всички християни. Великден, за мен като начинаеща майка, се оказа по-различен от всеки друг път, по-мъдър, по-истински. Защото имах щастието да се докосна до безвремието и съвършенството на нещо изгубено – далеч от хаоса и суетата на големия град.

Щастие, което изпитах благодарение на моето дете

Там, сред безбрежието на природата, сред красотата на пенлив водопад и благоуханието на цъфнал люляк, топлите пролетни лъчи на слънцето галеха личицето на моята малка рожба. Тя кротко се бе отпуснала в блажен сън в ръцете ми, а сиянието, което излъчваше, огряваше душата ми хиляди пъти по-силно от слънцето в небето.

Така, докато люлеех сред просторна поляна малкия принц, който за първи път поемаше глътки живителен чист въздух, а

слънчевите лъчи проникваха с лечебната си мощ

във всяка фибра на все още крехкото му телце, аз се почувствах истински жива. Именно онова, изгубеното в нас, хората, което потъпквахме ежеминутно с мисли, деяния и чувства, моето дете успя да ми разкрие в онзи миг. Миг на близост с  природата, с магията на нейната възраждаща, облагородяваща и пречистваща сила.

Очите на невинното нежно създание, които съзерцавах в онези минути с наслада, бяха проникнати от дълбоката безбрежност на вселената. Така изящен и по детски мъдър бе погледът, който именно в онзи момент ми разкри изгубеното, помогна ми да прогледна,

да отворя не само очите си, но и сърцето си

за цялата прелест и хармония наоколо; да открия същността на съзиданието, мъдростта на битието, смисъла на Живота. Животът, който нашепваше с омайващите мелодии на птиците, с полъха на планинския вятър, с всепоглъщащия аромат на момини сълзи за красотата и вечния кръговрат,

за първичната връзка между природата и човека

Ето така, този Великден за мен се превърна наистина във Велик. Във въздуха витаеше нещо вълшебно, необяснимо красиво и могъщо като онази птица феникс, вечно възраждаща се от пепелта. Този празник и всичко около него бе обляно в ореол от цветове, светлини и жизнерадост.

Виждах край себе си повече от всякога

развълнувани и усмихнати лица, надежда и вдъхновение. Едно ново начало, нов порив към съзидание и творчество, към преосмисляне и вглеждане  ме завладя в този ден. Завладя ме благодарение на онази любов, на онези майчини чувства, които моето малко дете бе събудило вече в мен.

Така, изправена сред обширната поляна, обсипана с безброй маргаритки, в близост до шума на кротко бълбукаща река, притискайки до себе си своята рожба, аз се докоснах до безвремието, до спомена за самата себе си, до изгубеното начало, останало да тлее като бавно догаряща свещ.

Но в онзи завладяващ сетивата ми миг

аз се почувствах възродена, птицата феникс отново разперваше грациозно големите си криле, за да полети към своето ново начало, по своя нов жизнеутвърждаващ път. А душата ми бликаше от благодарност – благодарност, че държах до сърцето си най-милото и безценно същество на земята.

В деня на Възкресението, в който всеки един от нас става поне мъничко по-добър и благороден, да простиш или да поискаш прошка, да благодариш и да поемеш с вяра по своя път в живота, е не само въпрос на личен избор, но и

въпрос на воля, дух и изпитание

А когато до теб стои едно мъничко същество, впило дълбоко детския си поглед в твоите очи с очакване и вяра в живота и в света; което за първи път среща слънцето и възраждащата се природа, какво друго ти остава освен да го целунеш по челото, да благодариш за това, че то е до теб на съдбата или бог и да прегърнеш живота с нов устрем, с нови сили. Защото Възкресението е не само вяра в новото, но и чувство –

една чисто човешка радост и възхита от великото тайнство на Сътворението.