Лятната ваканция е период, който свързваме с хубави спомени от времето, когато сме били деца и сме играли на воля при баба и дядо на село. Когато сме събирали светулки в тъмното вечер или сме бързали след „Лека нощ, деца!” да излезем на пейката пред къщата, за да играем на жмичка. За съжаление голяма част от децата в днешно време прекарват лятната ваканция в големия град, където в повечето случаи е доста по-скучно, отколкото на село.

Ето една изпитана идея, която ми хрумна в един дъждовен ден. С четиригодишната ми дъщеря Деси нямахме възможност да излезем навън, а тя умираше от скука. Хубавото в предложението, което ще ви направя, е, че играта има начало, но краят й зависи от вашето желание да поддържете любопитството на детето си. Но да започна своя разказ с това как Деси се сдоби с приятел слонче, което се казва Бобо, живее в Африка и е на 4 години - също като нея.

Историята започна така – във въпросния дъждовен ден, докато моята дъщеря спеше следобедния си сън, на вратата позвъни едно слонче. Попита за зоологическата градина, защото искаше да отиде на гости на своя братовчед, който живеел там. Казах му, че в съседната стая спи едно детенце, което много ще иска да го види, но слончето бързаше и обеща да се обади по телефона или да напише скоро писмо.

Разкажете същата история и на вашето дете. Можете да използвате друго животно по ваш избор – вземете идея например от любима плюшена играчка, приказка или анимационен филм. Бъдете подготвени, че вашето дете може и да не ви повярва веднага, защото хлапетата отрано знаят кое може да бъде истина и кое не. Трябва да вложите въображение и хъс, за да го убедите така, както сте го направили с историята за Дядо Коледа.

Кажете му, че може би слончето наистина ще се обади или пише, както е обещало. Ако имате стационарен телефон, изчакайте известно време и изберете някое скришно място от дома ви, например както направих аз с банята. Обадете се от мобилния си телефон на домашния и се направете на слончето Бобо или на героя, който сте си избрали. Преправете гласа си добре и поговорете с детето. Не се тревожете, че то ще ви разпознае. Желанието за съществуването на неговия нов приятел ще бъде толкова силно, че вашият глас няма да има особено значение. Кажете му, че много сте искали да го видите, но сте бързали за зоопарка. Затова му обещавате, че ще му пишете редовно писма, в които ще му разказвате за своя живот. Помолете го да направи в дома си пощенска кутия, специална за вашата кореспонденция. Накарайте го да ви обещае, че и то ще ви пише редовно, а ако не може, ще помоли мама да му помага. Можете да добавите и други щрихи към разговора по ваш избор.

Тук няма правила, използвайте личното си усещане. След затварянето на телефона се направете на разсеяни и попитайте детето си с кого е говорило. Резултатът ще бъде главозамайващ. Моята Деси подскачаше от радост, прегръщаше ме и викаше: „Мамо, Бобо се обади, той наистина съществува!”.

Ще имате едно изключително щастливо и радостно дете с блясък в очите. Ако нямате домашен телефон, побързайте с изпращането на първото писмо, в което изложете гореописаните обстоятелства. Помогнете на детето си и направете заедно пощенската кутия. Използвайте такава за обувки или друга подходяща. Облепете я с цветни рисунки или картинки. Ако имате шаблони за рисуване с животни, накарайте хлапето да очертае на кутията своя нов приятел и да напише неговото име.

Започнете редовно да пишете писма на детето. Отговорите, които то ще изпрати, ще бъдат неговият първи дневник, който ще му остане спомен за цял живот. Запазвайте ги, като отбелязвате и датата, на която са написани. Писмата ви до детето ще имат силен педагогически ефект. Ще видите, че съветите на слончето Бобо ще се слушат много повече, отколкото вашите лични. Така ще можете да поправите навици, които не харесвате в детето си. Ще можете да го накарате редовно да си мие ръцете или да яде всеки ден плодове и зеленчуци, да оправя леглото си сутрин или да подрежда книжките си в библиотеката след четене. Насърчавайте детето си да фантазира, говорете с него всеки път, когато имате възможност и не забравяйте, че годините на ранното детство са основополагащи за изграждането на неговия характер.

Време е вашият нов семеен приятел да почука на вратата. Готови ли сте да го посрещнете?