Вече дори не си спомням как Хелоуин започна да се празнува в нашето семейство. Мисля, че родоначалник на идеята трябва да е била дъщеря ми. Тези от вас, които имат хлапета, веднага ще ме разберат. Моите две, приемат вечерта на Вси Светии почти толкова на сериозно, колкото и Коледа. Е, няма подаръци, но вълнението по превръщането на тиквите във фенери и измислянето всяка година на все по-чудати и страшни костюми започва още от средата на октомври.



Очевидно тази година слънцето, което ни радваше и топлеше доста по-дълго от обичайното, оставяше впечатление и в малки и в големи, че есента още е далече, защото в края на миналата седмица и двете деца подскочиха като ужилени – Хелоуин бил едва след няколко дни, а подготовката ни била до никъде. Няма как, започна се от костюмите. 

На магьосника му липсвала шапката – всеки път се чудя къде изчезват тези магьоснически шапки!. Очевидно някъде към средата на годината си правят магия за телепортиране, защото по Хелоуин все ги няма и се налага да им търсим заместници. Роклята на вампирката била вече демоде – ако можело да се скъси, а от излишния плат да се измисли нова декорация за горната част. Чакало ги толкова много работа, защото никой не се е погрижил за украсата и изведнъж се сдобих със списък с цветни блокчета, акрилни бои, лепило и декоративна паяжина – последното нямах и най-малка представа какво представлява, но те и двамата очевидно бяха напълно наясно!

Аха, най-накрая стигнахме и до похапването! Тук обаче вече бях подготвена. Обмислях менюто от няколко дни, а и имах нов коз във вещерския си ръкав. Желанията ме засипваха – ако можело варена царевица и от онези панираните хапки, ама които аз съм правила, краставички на лентички в чаша и чери доматчета, тиквената супа щели да преглътнат някак си, но да не забравям тиквените семки! Всичко добре, но какво щяло все пак да бъде основното!

Ами, тази година ще е Хелоуин а ла италиано. Правилно сте чули и няма шега и измама – ориз с тиква по миланска рецепта. Опитах го съвсем скоро – една от най-добрите ми приятелки донесе цяла купа в офиса – много ядох и не ми омръзна – искам още. В мига, в който първата хапка докосна небцето ми, знаех, че съм влюбена! Нали знаете как италианската храна докосва с простотата и изчистените си вкусове. Е, точно това ме впечатли най-много и в този ориз. Количеството продукти са колкото за голяма тенджера – всеки може да си ги редуцира според това колко обича ориз и тиква.

Продукти:
1 глава лук
1/2 средно голяма тиква
3 чаени чаши ориз
7 чаени чаши зеленчуков бульон* (домашно приготвен от чушка, целина, морков, лук, дафинов лист, зехтин и сол и после прецеден)
2 чаени чаши бяло вино (съотношението течност към ориз е 3:1)
сол, пипер


Приготвя се ето така:

Тиквата се сварява до пълна готовност, изцежда се от водата и се пасира. Лукът се нарязва на ситно и се запържва в зехтин. Към него се прибавя ориза и се задушава, докато стане прозрачен. Прибавя се тиквата, като постоянно се бърка, докато оризът поеме водата от нея, след което постепенно се прибавят бульонът и виното, отново с постоянно бъркане, докато оризът поеме цялата предвидена течност. Дърпа се от котлона, когато е останала малко течност и е малко сочен, защото оризът продължава да поема вода и след дърпането от котлона.

Сервира се в малки купички. За тези, които обичат италианските сирена - пармеджаното е най-доброто за този случай. Хапва се леко изстинало, с удоволствие и без мярка!

Казват, че в огъня на Хелоуин изгаря всичко старо и в пламъците се заражда надеждата за новото начало! Аз си го пожелавам от сърце! Пожелавам ви го и на вас!


Още от вкусните рецепти на Ваня Ирибаджакова може да видите в блога й - thinkaboutorganic.com