Всяка себеуважаваща се дама, която иска да води здравословен начин на живот, има в кухненските си шкафове годжи бери, мака, макадамия, конопени семена, всички био пропдукти, за които дори не сте и подозирали, че могат да бъдат не-био. И, разбира се, киноа.

В последно време тя се приема като универсална храна, която можем да консумиране в неограничени количества. Често в опитите си да свалим килограми и да се хвалим здравословно стигаме до крайности и я консумираме по няколко пъти дневно - добавяме я към салати, към закуската, готвим с нея. Рецептите с киноа са в своя пик. Диетолозите я препоръчват и благословят.

А колко често са ви препоръчвали да ядете боб, за да отслабнете? Никога, нали? Днес ще ви разкрием, че всъщност обикновеният бял боб, който всички познаваме, е много по-добър от така известната в последно време киноа. Разказахме ви вече, че е доказано, че местните храни имат много по-добро влияние върху организма на хората - те не само се смилат и усвояват по-добре, а и са богати на точно тези минерали и витамини, за нуждата от които сме се приспособили еволюционно.

#Нека да ви разкажем първо какво точно е киноа. Това е многогодишно растение, чиято родина е Южна Америка. Всички знаете, че семената й наподобяват кус-кус. Въпреки, че тя се определя като зърнена култура, всъщност е родственик на спанака, лапада и други зеленолистни, но по състав, разпределение на нутриентите и калориите всъщност никак не е като тях. Тя е боготворена заради високото съдържание на протеин в състава си, фибрите, магнезия и цинка и ниския гликемичен индекс, което го прави подходящ за диабетици.

#Бобът се отглежда в България и е съвсем типичен за нашите географски ширини - чорбата от него е е характерна за националната ни кухня и присъства на трапезата на всяко едно семейство както в ежедневието, така и на празници, например Бъдни вечер, когато по традиция се консумира постна храна. Бобът също е подходящ за хора, страдащи от диабет именно заради гликемичния индекс, който се влияе от количеството на фибрите, богат е на витамини от B-групата, а също и на магнезий, цинк, желязо, фосфор и селен. 

#Идва ред да сравним и съдържанията им на 100 грама суров продукт. Варивото киноа съдържа 368 калории, а бобът - 333. Така богатата на протеин киноа има 14 грама от този нутриент, а зрелият фасул - 24. Южноафриканската храна има 64 грама въглехидрати, а българското вариво - 60. Въпреки по-ниското съдържание на въглехидрати, фасулът съдържа значително повче фибри - в 100 грама суров продукт има 24 грама, а в киноата - едва 7. Бобът е и значително по-нисък на мазнини - той съдържа по-малко от 1 грам, а киноата - 6. 

#Идва ред и на витамините. Витамин B2 в боба е над 2 мг, а в киноата - около 1,5. Витамин В9 (фолиева киселина) във фасула е 394 мкг, а в южноафриканското вариво - 184. Витамин К в българското вариво също е значително повече, като е важно да отбележим, че в киноата той почти не се съдържа.

#От минералите, бобът е изключително богат на желязо - 8,2 мг, за разлика от киноата, в която от него има едва 4,5. Във фасула има 1406 мг калий, а в другото вариво - 563. Калцият също е с над 100 мг повече в българската храна. Редно е да признаем, че киноата е малко по-богата на магнезий от боба, в който има 140 мг - в нейния състав има 197 мг от този минерал. Разликата в съдържанието на фосфор в двете храни е незначителна - едва 50 мг. Съдържащите се аминокиселини също са идентични.

Изводите можем да си ги направите и сами. Но е неизбежно да не се запитаме: жертва ли сме на рекламната индустрия?