Името на този десерт вероятно не е много политкоректно, но все пак го взимам от тетрадката с рецепти на майка ми. Тя го е записала там някъде през 80-те, когато, прощавайте за клишето, дневният ред на обществото бе друг. В тетрадката е отбелязано и от кого майка ми е научила рецептата – Верчето. Ето за какво става въпрос.

1 ч.ч. захар и 1 ч.ч. кисело мляко се разбъркват. Оставя се за 5 минути, за да се стопи захарта.
Добавя се 1 яйце, 1 ч.л. канела, 1 с.л. какао и 1,5 ч.ч. брашно. Към това се прибавят предварително смесените 1/2 ч.ч. олио и 1 ч.л. сода. Много е важно содата да се разбърка с мазнината, преди да се добави към сместа, за да не мирише.

Всичко това се пече на 200 градуса, като след 15-20 минути фурната се намалява.
След изпичане блатът се надупчва с вилица. Докато е топъл (но не горещ), се залива с тази богоугодна глазура, която сме направили на водна баня:
2 с.л. какао, 6 с.л. захар, 3 с.л. вода и 1/2 пакетче масло.