Къде се чувстваш у дома си?

Където се събуждаш с аромат на току-що изпържени мекици, на прясно изпечен хляб, на кипнало прясно мляко.

Където домашният ти любимец може да се скрие на тайно мяста и да те изненада с игрив скок по голите крака.

Където на перваза се кипрят саксии с цветя, а стеблата им правят шарена сянка.

Където вратичката на кухненския шкаф виси, а отворияш ли я, те поглъща аромат на мащерка и шарена сол.

Където има стар бюфет, накапан със зехтин, погрешка отклонил се от купата със зелената салата.

Където тъканите шарени черги не изглеждат като тези в етнографски музей. И можеш да си стъпваш по тях дори с най-калните обувки на света. Никой няма да ти се скара.

Където ключът от входната врата стои под изтривалката навън или на пиронче пред вратата. За да може съседът да влезе по всяко време, когато му потрябва чаша захар.

Където сладкишите се приготвят, след като се разтвори старата, пожълтяла тетрадка с рецепти. Покафеняла е от канела и от шоколада, разтапян на водна баня за пълнеж на мамините профитероли.

Където можеш да си стоиш по пижама цял ден, защото... Защото ей тъй пък, на!

Където те е посрещнала усмивката на първородното ти дете, а когато е плачело, си мислела, че пее.

Където сега цъфти кестенът, от който падна преди много лета, а това лято падна и синът ти.

Където са приятелите ти, които винаги те посрещат с "Добре дошъл!" и никога не те карат да останеш да разтребваш.

Където искаш да боядисаш стените в синьо и никой не може да те убеди за друго. И ги боядисваш. И от обикновени стени, те стават твоите красиви сини стени.

Където настъпваш гумени играчки по пода, когато ходиш нощем в тъмното. Удряш си коляното в стената, за която съпругът ти от няколко месеца все не намира време да измаже.

Където се отпускаш на стола вечер, оставяш чантата да падне на пода и си мислиш „Вкъщи си е най-хубаво!”. Въпреки че отново те чака цял куп неизмити чинии.

А вие къде се чувствате у дома си?