Мисъл на деня

Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" ...

 
 

Петя Дубарова - завинаги на 17

Стиховете й шептят със звуците на плискащи се вълни, проскърцват като златисти песъчинки, стоплят, както топли юлското бургарско слънце
  • 3287
  • 0
  • 6
    0
381673.jpg
Снимка: www.dubarowamuseum.com

Тя ще си остане завинаги млада. Петя. Петя Дубарова, която на 25 април щеше да навърши 53 години, но всъщност... винаги ще си остане на 17. Онази Петя, родена в семейството на прогимназиална учителка по литература и майстор в бургаски завод, която в мислите на познатите и роднините си, в спомените на съучениците и учителите си, в прочетените и непрочетените редове от стихотворения и разкази винаги ще си остане бяла и добра (дубар означава добър).

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!

Петя не обича да променя мястото си в класната стая. В V клас сяда на втория чин, в средната редица и с това място винаги я свързва нейната учителката по български език и литература – Марина Бахчеванова. Петя винаги седяла с добра стойка - изправени рамене и вдигната глава със смолисточерна коса, вързана на опашка с голяма бяла панделка. Не обичала да вдига ръка, но дори и когато изглеждала разсеяна, сякаш е само физически, но не и духовно в час, отговаряла правилно и с мисъл на въпросите, и винаги изразявала оригинално, лично отношение.

Защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз – от никого нечута,
и цялото небе живее в мен.

Първите стихове на Петя са посрещнати от околните с недоверие – считали, че ги е писала не тя, а майка й. Не можели да повярват, че такова малко момиче може да пише толкова емоционално и проникновено. Всъщност това недоверие цял живот е тежало на Петя.

Интересът на съучениците й към нейните стихотворения не я ласкаел. Напротив – намирала за натоварващо тяхното желание всеки час да им чете по нещо ново.

Сензитивността й е жива, трептяща, фина, настроена на много честоти. Улавя всяка промяна, всяко настроение, всеки намек. Всички тези чувства преизпълват съзнанието й, но Петя не обичала да споделя. А когато не намираш доверен човек, намираш доверен бял лист и химикалка.

"… страданието ми носи щастие. Как си представям страданието - неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях. Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! Аз съм виждала страданието. И как съм го пожелавала само!" 7.09, петък, 1979 г. (из дневника на Петя)

Продължава >>

коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Изпрати
 
Хороскоп
  • Овен
    aries Очаквайте нови запознанства и неочаквани и незабравими романтични приключения. Семейните да не изневеряват. Желанието за сексуални наслади с друг партньор е повод за неразрешими проблеми с брачния ...

Топ предложения