Лексикон, споменик, бележник и книги за награда... Не съм ги крила, нито намерила на прашния таван, защото майка ми се грижи и пази всичко, което е било ценно за мен или за нея от детството ми. Намерих ги в шкафа, който пази тайните на детството.

Други вълшебни вещи, които ме телепортираха във времето на шипковия мармалад и дъвките „Идеал”, бяха:

папките, пълни с вестникарски изрезки на групи и певци, които съм харесвала като малка

плакатите на българските футболисти, които ни накараха да преливаме от радост през онова прекрасно футболно лято на 1994 година

рисунките върху последните страници на тетрадките в скучните училищни часове

тефтерите с различни начини за гадаене на бъдещето и какви ли не предсказания дали той те харесва,

писмата



салфетките

прилежно изгладените златисти сребристи фолиа от шоколад…

Да разтворим лексикона


Сигурно всички момичета на възраст между10 и 16 години са имали/имат лексикон – около 30 специално подбрани въпроса, на които отговаря всеки, на когото дадеш лексикона си. Да ти дадат да попълваш нечий лексикон си беше истинска привилегия. Това означаваше, че човекът те цени и държи на твоето мнение. Затова и всички се стараеха да нарисуват най-хубавите рисунки, да напишат най-хубавите спомени и пожелания. Изключително популярни бяха:


- целувчиците, оставени с червило
- писането на чужд език, дори да не знаеш какво означава
- прогарянето на страниците по средата и в краищата с пламъка на запалена свещ

Споменик


Розата ухае,
но има бодли,
любовта е сладка,
но има сълзи.

Лесно се чупят 2 чаши с вода,
но трудно се забравят 2 влюбени сърца.

Какво да ти пиша,
какво да ти дам,
аз те обичам
и друго не знам.

Сладки, наивни думи… Но като деца сме вярвали в силата им.

Ученически бележници


Сигурен начин да зарадваш родителите си или да си изкараш някой шамар.


Книгите награда за добър успех през учебната година
Спомняте ли си онова време, когато вместо силиконов бюст или пътешествие до остров в края на годината учениците получаваха книги. Красиво надписани, указващи, че сме били прилежни и добри през годината. А да получиш книга си беше истинска гордост. Много по-голяма от хартиените пчелички и гъбки, които раздаваха в час по математика, щом решиш задачите бързо.



А спомняте ли си тези неща?

  • детските в 17 часа всеки ден, заради които улиците опустяваха,
  • дъвките „идеал” с картинки от приказки,
  • игрите на стражари и апаши, ръбче,
  • скачането на ластик,
  • скачането на дама,
  • велосипедите „Балкан”,
  • шипковия мармалад
  • фунийките, които си правихме от списание „Жената днес”
  • семките в хартиени пликчета
  • захарните петлета и кремовете във вафлена фунийка на панаирите
  • писмо до непознато другарче (обикновено русначе)
  • киселото мляко в стъклени бурканчета с алуминиеви капачки
  • бозата в големи зелени шишета
  • приказката по радиото в 6:50, която започваше с кукуригащо петле
  • уличните игри на Цветя, момичета, момчета, Народна топка
  • прескачането на оградите и късането на череши от съседите

На какво ухае вашето детство? Какви са вашите спомени от това така прекрасно време? Искате ли пак да бъдете деца?