Писна ни само да четем чужди мнения за това празник ли е Свети Валентин и трябва ли да се отбелязва, и решихме сами да си направим женска война на мненията. Подострихме словесните копия и намазахме стрелите с остроезична отрова.
Мама Tони, от Блога на една майка, първа разцепва със секирата:
Ами... хм... честно казано, на мен лично този празник ми е малко странен. Един ден в годината се сещаш, че имаш любим и, оказва се, едва ли не, по принуда, че се налага да го заведеш на вечеря или да му поднесеш подърък. Няма нищо лошо в това, но някак си стои ми неестествено. Влюбен ли си, всеки ден е празник! Може би така разсъждавам, защото този празник не е залегнал дълбоко в нашите обичаи и традиции и едва наскоро навлезе като масово консуматорско явление. Но всъщност, нямам нищо против него.
Любопитен факт е, който, като че ли, малко се пренебрегва е, че Свети Валентин, освен от католици, се отбелязва и от Православната църква, но не на 14 февруари, а на 30 юли – едва ли, обаче, това се знае от повечето хора. Но и това си има обяснение. Все пак, няма нищо лошо в това да отдаваме почит на Св. Валентин – светецът – покровител на влюбените.
Бистра отскача ловко от нанесения удар (само с няколко отрязани косъма от бляскавата й коса) и докато преценява на какво разстояние трябва да пусне стрелата, за да попадне в целта, споделя:
Свети Валентин, Свети Зарезан или Трифон Валентин – за мен няма никакво значение какво ще празнувам. Когато съм с любимия човек знам, че заедно можем да превърнем дори и обикновен делничен ден в празник. Единствено възразявам срещу това любовта да има само един ден в годината, когато я почитаме, подаряваме подаръци, резервираме ресторанти, изрязваме сърчица и прочее. Истината е, че когато съществуват двама, денят не е от значение, нито празникът, нито сърчицата, само те са на света и това е напълно достатъчно. На мен ми е достатъчно!
Диана (целта) й отговаря кратко, тактувайки с десен крак под бюрото (или това по-скоро е тремор от уцелването).
Според мен всеки трябва да прави това, което го прави щастлив. Накратко: прави (се) щастлив – така, както го разбираш.
Росица удря с меча по металния си щит (който едва повдига с нейните 49 кг) и заковава:
Не разбирам защо ако празнуваш и харесваш Свети Валентин всички си мислят, че го правиш само един ден в годината? Е, всеки ден ли ходите на ресторанти? Всеки ден ли си купувате подаръци? И това не са въпроси, защото ми е ясно, че отговорът е не. Празникът си е празник, друг е въпросът, че индустрията го превръща в нещо грозно. И ако се натъжаваш, защото си сам на Свети Валентин, не забравяй че е така и през останалите 364 дни. Свети Валентин не ти е виновен!
Аз съм на принципа – когато има повод – да се празнува. Всяка положителна емоция е добре дошла.
А за днес си чакам и обещаната торта от колежката. Може червено вино да не пия, може шоколадови сърчица да не ям, но торта ще хапна.
