Тя е в истинския смисъл на думата народна актриса. Любимката на поколения българи е гальовно наричана от мнозина “г-жа Стихийно бед-ствие”. И още:

“лудетината”, “най-смешната актриса” или просто “диагнозата Мутафова”.

Днес е направо невероятна и страхотно респектираща енергията, с която 88-годишната Стоянка Мутафова продължава да се вихри на сцената на нейния Сатиричен театър. Точно там допреди 20-30 години се виеха опашки за билети чак до ъгъла на “Раковски” и “Стефан Караджа” – разбира се, когато на сцената дефилираха тя и Георги Калоянчев заедно с легендарната трупа, от която напоследък са останали само шепа ветерани на смеха. Те двамата заедно с Татяна Лолова, Георги Парцалев и други основават Сатиричния театър през паметната 1956 г.

Следват най-щастливите години в живота на Стоянка Мутафова, когато е

играла до припадък и удобно е влизала в кожата на десетки характерни героини

като Дорина от “Тартюф”, Селям-съзката от “Чичовци”, Баба Гицка от “Големанов”, Мария от “Михал Мишкоед”, Фьокла от “Женитба”, Коробочка от “Мъртви души”, Анна Андреевна от “Ревизор”, Брандахлистова от “Смъртта на Тарелкин”, Софрона от “Януари” и много други. Въпреки досто-лепната си възраст, голямата ни актриса и досега не слиза от сцената – само в последните 5-6 години Мутафова е неузнаваема като Баба Зюмбюла в “Шокова терапия”, съпругата в “Евроспорт” и Бръмбарова в “Космонавти”. Да не забравяме все пак, че тя е от малкото дами в българския театър, която може да изиграе абсолютно всичко – била е дойка, реститутка и крокодил, играла е смешни баби и гиздави хубавици, поврътливи селянки и заядливи гражданки, фини аристократки и безподобни простакеси.

Не по-малко интересни са ролите й в киното и телевизионния театър.

Трудно се забравя острото й присъствие в култовите навремето филми “Специалист по всичко”, “Привързаният балон”, “Кит”, “Езоп” и “Топло”. Ако разровим архивите на БНТ, ще се окаже, че присъствието й в почти всяка новогодишна програма е било задължително. А днес дори фактът, че Мутафова лесно е разсмивала не само обикновените зрители, но и Тодор Живков и обкръжението му, никак не е изненадващ. Просто смехът на тази актриса е силно заразителен, а невероятното й лице трудно се забравя.

Преди да стане известна обаче, Стоянка води битка със семейството си дали да следва в театралното училище или не. Баща й държал тя да стане археолог, но вместо това тя тайно се записва в Държавната театрална школа при Народния театър. Най-смешното в случая е, че

баща й пише писмо до директора на трупата Владимир Полянов с настояване дъщеря му да не бъде приета.

Но става точно обратното – развихрилата се Стоянка партнира на самия Кръстьо Сарафов в една радио пиеса, след което лично той се среща с баща й, за да го увери в безспорната дарба на дъщеря му. Оттогава най-смешната ни актриса радва поколения българи, които буквално израснаха с неуморния й талант.