Чували ли сте за книгата „Задната къща“? По-известна е като Дневникът на Ане Франк... а Ане Франк е....
Мизерията, страхът и мъката на едно малко момиче и нейното семейство, раждат една от най-истинските книги (макар тогава да не е писана с цел издаване), писани през миналия век. Та Ане Франк е еврейско момиче, родено в Германия и израснало в Нидерландия. По време на Втората световна война то се укрива в Амстердам и води дневник, който семейството й подарява за 13-ия й рожден ден. Умира ненавършила 16 години в концентрационния лагер в Берген-Белзен. Баща й се спасява от смъртта и след края на войната сбъдва най-голямата мечта на дъщеря си – да стане писателка.


"Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си."

"Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти."

"Колко бяха верни думите, които татко каза: „ Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце“.

"Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро."

"Не мисля за цялата мизерия, която ни обгражда, а за красотата, която все още съществува."

"Аз живея в лудо време."

"Аз просто не мога да изградя надеждите си на основата на мизерия и смърт. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат."

"Мързелът изглежда привлекателно, но работата дава удовлетворение."

"Ние всички живеем с една цел - да бъде щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви."

"Който е щастлив, ще направи и другите щастливи."