"Вътрешният лечител" е книга за изкачването по стръмнината – за пътя към себепознанието; за наученото и изживяното в продължение на 10-годишна всекидневна йога практика. Тази книга търси отговори на въпроса как можем да си възвърнем силата и радостта от живота чрез необятната енергия на вселената; как да намерим лек срещу тихото отчаяние, объркващата масова липса на любов, страха, неудовлетворението и безпокойството, които са обхванали съвремието ни. Но когато си спомним отдавна загубеното знание за нашия вътрешен лечител, всичко в нас, подобно на пролет, започва да се събужда отново. Представяме ви откъс от новата книга на Любомир Розенщайн, която излиза в книжарниците на 2 юни от "Колибри".

---

Освобождаването от миналото

Два са възлите на човешкото нещастие в днешно време: напрежението и липсата на прощаване. Тези два възела са източник на повечето недоразумения, конфликти и болести в съвременния свят. Много хора осъзнават вече ставащото все по-непоносимо бреме на напрежението във всекидневието и се опитват да предприемат нещо, за да му се противопоставят: затова и йога-студиата стават все по-търсени. Но напрежението и липсата на прощаване са взаимно обвързани: докато вътре в нас съществува болка, обида и гняв от миналото, никога не може да настъпи освобождаване от напрежението. Колкото и релаксирани да са мускулите, липсата на прощаване е като живо огнище, което подклажда отново и отново напрежението отвътре. Това огнище понякога само тлее, а понякога гори с такава сила, че нищо отвън не може да го угаси.

Къде е тогава решението? Много пъти съм чувал теорията - върнете се отново в емоцията от миналото и я преживейте отново. Но мъдростта на тантра - древното познание за вътрешния свят на човека, ни учи, че връщането в преживяванията от миналото не носи полза, а е само опасно, когато се случва просто така.

Да преживееш отново болката означава само да те заболи повече.

Да си припомниш съзнателно обидата те прави само още по-обиден.

Да излееш гнева си в един момент - препоръчвана от средата на миналия век терапевтична технология - може и да те изпразва от гняв за кратко - заедно с това обаче включва генератора на гнева на по-бързи обороти.

Преживяването на лошото в миналото усилва лошото в миналото и го пренася автоматично днес. Да събудиш по този начин демоните на миналото означава да ги направиш само още по-лакоми. Да им позволиш открито да те разкъсват на късчета в след-миналото: в дните, в които живееш и които ти предстоят.

Да преминеш през прага на болката, гнева, самотата, необичането, неразбирането и неприемането от миналото - без да те изпепелят; да успееш да влезеш отново дълбоко в тяхната територия и да я разчистиш, е възможно само, ако се върнеш към миналото по пътека, успоредна на пътеката на миналото. Само когато се озовеш отново там, но като човек от тогавашното бъдеще, като наблюдател, който все пак е оцелял и носи със себе си цялото снаряжение на настоящето. Най-модерните (и най-мъдрите) средства, събирани във всички онези мигове след болезненото минало; най-силните, най-непобедимите средства. Събраното разбиране, събраното приемане, събраната любов. Цялата кошница от скъпоценности. Случва се, човек трябва да мине през нещо страшно още в ранните си години за да може да започне след това да събира, да открива, да забелязва и да приема в себе си онова, което ще го направи недосегаем за мрачните сенки от миналото. В йога и тантра наричаме това светлина; светлината, която ще прогони всеки мрак.

Връщането към миналото има смисъл само ако е връщане по светла пътека, успоредна на тъмната пътека от миналото. Не като връщане в преживяването, а като връщане към преживяването и със светлината, която може да го разпръсне, да го направи недействително, невидимо, невалидно.

И това е възможно, защото онова, което се е случило в миналото, днес продължава да се случва единствено вътре в нас и всъщност е плод на спомена, който е въображение... А всяко тъмно въображение може да бъде разпръснато с малко светло въображение, така че образите, които са всъщност само сенки, да престанат да хвърлят сянка завинаги... Гласовете, които са всъщност само вътрешен отглас от някога казано и някога чуто, завинаги да утихнат... Усещанията - записани нервни импулси на усетеното някога, да бъдат изтрити, презаписани и заменени с нови, полезни, приятни преживявания, каквито със сигурност в цялото време, което е преминало от миналото, вече сме имали - забелязано или не - или поне - бихме могли да имаме...

Само така енергията ще бъде наистина разпръсната - цялата наместена в миналото енергия на гняв и озлобление, и обида, и болка, която е енергия от миналото, но продължава да ни стъпква и днес, сякаш миналото никога не се е свършвало...Когато енергията се разпръсне, то става наистина минало-свършено.

И тогава - но само тогава - можеш да се разходиш отново по неговата, вече освободена и променена пътека. Тогава тази разходка може да бъде дори приятна и удивителна - когато откриеш, че онова, което е било зад теб, не е имало нужда да бъде непрекъснато в теб. Това точно значи да бъдеш своя вътрешен лечител, изцелител и освободител.

---

Любомир Розенщайн е автор на книги ("Розовите очила на душата", "Планетата на щастието"), статии, програми, семинари и тренинги, в които възражда магическата, позната от древността сила на думите да променят психичните състояния и да водят към спокойствие, равновесие, светлина и увереност, така необходими в съвременния свят. Авторът ще представи "Вътрешният лечител" със събития с "вход свободен" на:

6 юни от 19 ч. в София, Литературен клуб "Перото" - НДК
7 юни от 18 ч. в Пловдив, книжарница "Хеликон", ул. Княз Александър І № 29
9 юни от 19 ч. в Бургас, Галерия-музей "Георги Баев", бул."Демокрация" 6 - до Морската градина