Наскоро отмина почти неотбелязан 27 август – датата, на която преди 102 години се е родила Агнес Гонджа Бояджиу – известна повече на света с монашеското си име Майка Тереза. И сега, и завинаги нейният забележителен живот, отдаден на бедните, онеправданите и болните, милосърдието и добротата, с които дари света, ще останат пример и завет за всички нас.

И тъй като наближава 5 септември – денят, в който преди 15 години светицата напусна този свят, си позволявам няколко благодарствени слова, провокирана от ширещата се все повече и войнстваща бездуховност. Макар че би било хубаво и без повод по-често да се сещаме и да си повтаряме поне някои от посланията и живителните истини, оставени ни като завещание.

Няма нищо по-смислено и хубаво, което да напиша за нея, освен да повторя и за себе си, и за вас, и за децата ни някои от нейните безсмъртни мисли и откровения. За Майка Тереза най-значимите неща в живота са милостта, състраданието и любовта между хората. Нейните сентенции за любовта са толкова изчерпателни, искрени и точни, че отдавна са се превърнали в постулати и вечни неизменни истини.


С вълнение и чувство на почит и преклонение ги предлагам на вниманието ви независимо, че много от вас ги знаят наизуст:

Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!

Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!

Ние мислим, че противоположността на любовта е омразата, но всъщност това е страхът!

Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки човек!

Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко наоколо!

Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Ние приемаме любовта като вид безумие, но истината е, че тя е особена интуитивна разумност.

Не мисли, че любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде изключителна. Това, от което се нуждаем, е просто да обичаме непрекъснато, без умора!

Всеки път, когато се усмихваш на някого, това е акт на любов, подарък за това лице, едно красиво нещо!

Аз открих парадокса, че ако обичаш докато те боли, не може да има повече болка, само повече любов.

Единствената реалност – любовта.