Интересува ли ви съществува ли или не женската точка на удоволствие, наречена G, кой е най-големият сексуален казус в женския свят и защо Кама Сутра не е просто наръчник със секспози? И ние така. Затова отнесохме всички интимни въпроси без никакви притеснения към сексолога доц. д-р Румен Бостанджиев.
Доц. д-р Румен Бостанджиев е сексолог-психотерапевт. От 30 години се интересува живо и е изцяло посветен на сексуалността и интимните отношения между мъжа и жената. Терапевтичният, преподавателски и изследователски опит в сексологията му позволяват да съчетае медицинската компетентност с вниманието към психологичните и междуличностни аспекти на интимното общуване.
Нека започнем с актуалната информация в областта на сексологията. Наскоро медиите гръмнаха, че всъщност женската G-точка не съществува. Твърди се, че откритието е направено от британски учени. Вие подкрепяте ли тезата?
Става въпрос за зле интерпретирана информация. Още през шестдесетте години, когато за пръв път се заговори за това, че при някои жени е открита подобна структура, намираща се върху предната вагинална стена, ставаше дума за това, че тя се наблюдава при една незначителна част от жените. Сега някой се опитва да прави сензация именно от този факт. Най-вероятно причината не е в недобросъвестно проведено проучване, а в механизма на „разваления телефон” който изопачава информацията, когато се препредава особено от некомпетентни или тенденциозни посредници.
И къде точно да я търсим ние жените, а и най-вече мъжете?
Не е необходимо тази точка специално да се „търси”, тъй като това може да развали спонтанността на еротичното преживяване. Достатъчно е ако някоя жена установи, че усещанията и при докосване в областта, разположена на 2 – 3 см от входа на влагалището са по-силни, да знае че най-вероятно това е именно въпросното мистериозно образование. Важно е обаче да се знае, че жените, които не откриват тази особеност, с нищо не са с по-малък еротичен потенциал.
Значи има жени, които не притежават G-точка?
Да. Хората сме различни и тези различия могат да включват и различната степен, в който при жената претърпява обратно развитие една ембрионална структура, която при мъжете се развива като простатна жлеза. При някои жени тази структура може да включва не само повече чувствителни нервни окончания, но и жлезиста тъкан, която е свързана с т.н. „женска еякулация” – отделяне на специфична секреция през уретрата по време на оргазъм.
Стреснаха ли се жените от тази информация?
Едва ли. Повечето хора не обръщат внимание на подобни евтини сензации, особено когато те са поднесени като информация от третата ръка. Все пак ако някоя жена се е чувствала неоснователно „непълноценна” поради това, че не е откривала у себе си мистериозната точка, сега тя би могла да си отдъхне.
Българката притеснява ли се да споделя информация, свързана с интимния й свят и да търси помощ в тази насока?
В нашата култура практиката да се търси специализирана професионална помощ при проблеми в интимните отношения и сексуалния живот все още не е много популярна. По-често в такива ситуации, жените са склонни да споделят с приятелки, но това рядко решава проблема.
Притеснението да се търси професионална помощ е породено от липсата на ясна представа към какъв специалист жената би могла да се обърне. Тъй като в сексуалната изява се преплита по сложен начин биологичното (медицинското) познание с индивидуалните преживявания в контекста на междуличностните отношения, повечето жени със сексуални проблеми са раздвоени дали да се обърнат към лекар или към психолог. Сексологията е именно тази дисциплина, която съчетава тези две компетентности, но за съжаление единствения у нас Сектор по сексология в Медицинска академия - София, в който работех преди години, бе закрит през 1999г. и специалистите с подобна квалификация и опит у нас са изключително малко.
Да предположим, че хората са се насочили и са решили, че проблемът им може да бъде разрешен от сексолог. Страхуват ли се да споделят за интимния си свят?
За съжаление у нас все още няма приет закон за психотерапевтичната и в частност за сексологичната помощ. По тази причина съществуват не малко хора, които се обявяват за „експерти” в тази област, без да притежават необходимите квалификация и опит, изисквани задължително в други страни. Причина за въвеждане на подобни стандарти за професионализъм и професионална етика е отговорността, която поема специалиста, ангажираността му да запази конфиденциалност и да се придържа максимално към доказаните в международния опит успешни терапевтични практики, базирани на научни доказателства. Ако жената която търси подобна помощ предварително се е запознала с това каква квалификация и опит има специалиста, към когото се обръща, към какви професионални и съсловни организации, гарантиращи практиката му той принадлежи, тя не би следвало да се страхува.
А относно другия вид притеснение, че споделят за интимния си свят?
Често хората, посещаващи моя кабинет, имат притеснения че могат да бъдат обект на осъдителни оценки или да чуят проповеди и директно съветване. Подобно поведение няма нищо общо с професионалната практика. Ролята на терапевта е да разбере и подкрепи човека, търсещ помощ, в усилието му сам да намери най-доброто за себе си решения. С тази цел много често най-добрата възможност за намиране на изход от сложни житейски ситуации съществува, когато в консултативния процес участват и двамата партньори.
Успяхте ли за толкова години опит да разберете какво всъщност иска една жена?
Както в професионалния си опит, така и в личния си живот избягвам да си служа с клишето „една жена”. Всяка жена е уникална и в това е нейната прелест. Ако трябва все пак да се извлекат някои общи очаквания, то едва ли ще сбъркаме ако кажем, че повечето жени искат да бъдат щастливи, да бъдат уважавани и зачитани, да се чувстват обичани и сексуално атрактивни, да се усещат сигурни в отношенията си с любимия им човек.
Жената успява ли да го постигне, намира ли такава взаимност от другата страна?
Всяка жена би имала този шанс, ако отстоява правото си да бъде възприемана като уникално човешко същество, а не като средно статистическа бройка. В този смисъл една от основните грешки, които правят както мъжете, така и жените е да подхождат в интимната близост с различни шаблонни предубеждения едни за други.
Колкото и общи черти да се установяват при хората от дадения пол, индивидуалните особености на всеки конкретен човек са значително повече. Затова по-голям успех бихме имали ако се опитваме да открива взаимно уникалността си споделяйки своите чувства и предпочитания и интересувайки се от индивидуалните преживявания на конкретния човек до нас.
За да сме добри любовници трябва ли да сме чели Кама Сутра?
Да сме добри любовници може да означава поне няколко неща – човек да приема себе си, да харесва тялото си, да бъде спонтанен, да има възможност да изразява еротичните си преживявания достатъчно категорично и ясно и по начин, който да създава възможност за общо настроение. В същото време е трудно да се каже, че човек е добър любовник, ако не притежава емпатия – способност да вниква в преживяванията на другият и да синхронизира и съгласува съвместните действия. Ако човек се чувства солист в леглото е трудно да се каже, че е добър любовник.
Кама Сутра не е просто описание на определен брой пози, а древно индийско учение за любовта като изкуство, която предполага уникалност и умения, които позволяват да усетиш идентичността на своя партньор. За съжаление в западната култура, към която ние принадлежим, Кама Сутра се тиражира в едни съкратени издания, от които е изрязано всичко, което е въпрос на изкуство и са оставени само стереотипните техники – прави това, прави онова. В тези „милиционерски издания” отсъства духа на Кама Сутра – духовно въздигане чрез общуването с другия.
Можем ли да свържем по някакъв начин щастието и секса? Задоволената жена щастлива ли е?
Ако се приеме щастието като състояние, в което човек усеща удовлетворение на основните свои потребности и ако тези потребности са чувството за интимност, за близост, за ласка, за нежност, съвсем ясно е, че един пълноценен сексуален живот няма как да бъде откъснат от това усещане за щастие. В общия случай човек е щастлив, когато се чувства пълноценно свързан с другите хора. Тази потребност от свързаност е особено силна в интимните отношения и тя задължително съдържа и еротичен елемент. Подчертавам, че той не е само телесно-чувствен, а включва много други психологични потребности. Нормално е тези неща да са много важни, за да се чувства човек щастлив.
Значи не съществува универсална формула на добрия секс?
Сексът е такъв какъвто партньорите съвместно си го направят. Той не е нещо зададено отвън, определено да се прави по точно определен начин. За съжаление много млади хора преди да открият собствените си еротични мечти и желания, вече са с промити от порното мозъци и следват често доста пошли стереотипни сценарии, отдалечаващи ги един от друг.
Кой е най-големият казус, за който жените търсят разрешение?
Има много жени, които идват и казват „аз достигам до оргазъм, обаче при директна стимулация в клиторната област, но не мога да достигна до нормален оргазъм при нормално сношение, а моят партньор се чувства обиден от това, защото си мисли, че не прави нещо както трябва. Кажете ми как да се науча да достигам до „нормален” оргазъм? Аз ги питам пробвали ли са да осъществят допълнителна стимулация с пръст , а те отговарят „не, не, не, той иска само така”, защото това разваляло нещата, както се изразяват жените. И тяхното мнение е, че истинският секс не се прави с ръце.
Кога е времето да говорим и обясняваме на децата какво е секс?
Това, което е необходимо да се случи между нас и децата ни не е да им обясняваме „какво е секса”. Ролята ни като родители е да разговаряме с тях за всичко, което ги вълнува в тази област и то не само като им поднасяме по достъпен за тях начин интересуващата ги информация, но и като откликваме на чувствата и вълненията им с разбиране и подкрепа. Децата се нуждаят и от личния ни пример като хора, които задават модели на отношения между мъжа и жената. За тях ние сме и доверените възрастни, с които могат да споделят страховете и притесненията си и да получат защита, когато някой ги е наранил или обидил. Времето за всичко това започва от мига, в който станем родители.
Как консултирате дългогодишни двойки, които искат да освежат връзката си и сексуалния си живот?
Един от честите проблеми, с който идват не само дългогодишни сексуални партньори е загубата или намаляването на сексуалното желание. Това е един от най-сложните и едновременно с това най-предизвикателните проблеми. За разлика от тясно медицинския подход, който фиксира вниманието единствено върху хормоните, в сексологичната практика загубата на еротично желание се разглежда преди всичко като възможност на хора, които държат един на друг да се преоткрият като личности, да преодолеят негативни нагласи и отчуждение, породено от несподелени рани, да се научат да общуват по-топло и директно, запазвайки взаимното си уважение и нежност. Събуждането на еротичното желание е немислимо в такива двойки без задълбочаване на интимността.
На повечето снимки и интервюта, които съм гледала с вас сте усмихнат. Какво ви кара да сте такъв оптимист?
Аз съм убеден в това, че светът е такъв, какъвто си го създадем сами и се чувстваме така както решим да се чувстваме. Това е съзнателен избор – човек да гледа позитивно на нещата, да се настрои повече към позитивния спектър, на това, което се случва, защото оставайки на тази вълна той допринася да му се случват повече позитивни неща.
