Тома Томов прави нещо, което почти всяка майка забранява на детето си, докато енергично размахва пръст пред носа му. Защото "мама, не знаеш на какви хора ще попаднеш". Тома пътува на стоп. На какви хора е попадал и къде го е завел вдигнатият палец край пътя - един разказ от първо (стопаджийско) лице.

Защо пътувам на стоп

Сигурно повечето от хората биха си помислили, че причината да вдигнеш палец и да предизвикаш съдбата по пътищата, е да спестиш някой лев. Дори и това да е първата причина, подтикнала нечия душа да стопира, то с опита редица други предимства излизат наяве. Пътувайки на стоп, човек попада в непредвидени ситуации, среща интересни хора, трупа социален опит, който генерира особено чувство на свобода. Свободата просто да се спуснеш по течението и да оставиш ситуациите да се случват, без предварителна намеса и контрол. Вместо да стоим пред телевизора и да храним нуждата си от приключения с холивудски филми, можем просто да хванем раницата и да изпитаме тръпката, която ще ни накара да се почувстваме живи!
Оставяйки се на потока на колите (на провидението), човек започва да вярва по-силно в добрината на непознатите, започва да забелязва как е обгрижен, как нечие внимание е насочено към него без никакво очакваме за отплата. И тогава много ти се иска да предадеш нататък позитивизъм и усмивка :)

Най-страшното нещо, което ми се е случвало по време на стоп

Стопираме с моя приятелка от София за Шумен. Не са минали и 5 минути, откакто сме на пътя, и спира черно ауди, което едно време може и да е минавало за мощно, луксозно возило, но сега си беше просто немска таратайка. Вътре момче и момиче, които на пръв поглед можех да определя така - от нашите са. Зарадвахме си се взаимно и се понаместихме на задните седалки. Бяхме доволни, че симпатягите пътуват за рок концерт в Каварна и съответно сме директно за Шумен. Минута след като потеглихме, колата летеше с 220 км/ч по разбитата магистрала, а младежът на шофьорското място разпалено разказваше за многобройните си изяви на пътя, както и за няколко "семпли" инцидента. Ядосваше се, че в талона му са останали само ТРИ контролни точки!
Аз съм шофьор с опит и много мразя да ме возят рисково. Започнах да се изнервям, а приятелката ми безхаберно се унесе в дрямка. Завидях й!
Момчето държеше волана с една ръка, а с другата отвори една бира и отпи сладко от нея. Момичето до него услужливо му подаде запалена цигара с марихуана. А магистралата бързо свърши и започна едно нечовешко изпреварване на завои, слаломи покрай тировете.
Много се ядосах! Най-вече на себе си, защото не намерих смелост да заявя, че искам да сляза. А колко бях сигурен, че това са последните мигове от живота ми… Слава богу, нищо подобно! Доставиха ни в Шумен живи и здрави. Пристигнахме за рекордно кратко време, но аз бях необичайно потен.

Меко казано, не одобрявам безразсъдното шофиране, особено придружено с алкохол и марихуана. Не искам такива хора да убиват мен, мои приятели или който и да е на пътя! Ако попаднете на такива типове, не постъпвайте като мен, а помолете да спрат. Слезте и изчакайте следваща кола.

Най-интересният човек, който съм срещал по време на стоп

Прибирахме се от язовир „Батак“. Решихме да стопираме от Цигов чарк за Пловдив. Бяхме аз и един мой приятел, характерен с нескромния си пиърсинг. Сравнително лесна дестинация, оживено движение, хубаво време. Почти веднага ни спря кола с пловдивска регистрация. Късмет – помислихме си.
В колата сам, грубоват мъж на средна възраст. Без усмивка, без добър ден, само с едно заповедническо - Аре, качвайте се де! И не блъскайте вратите! Обичайният поглед в огледалото за задно виждане фиксира момчето с пиърсинга и докато колата потегляше със свистене на гуми, шофьорът започва разговора така:
- Абе, вие да не сте избягали затворници!? К‘во ми се хилите, на такива приличате! Или май сте наркомани? Къде сте ги понесли тези големите раници?
Последва дълъг монолог (тип лекция) за вредата от наркотиците, както и заплахи за изтръгване на обеците от ушите и веждите на моя приятел, придружено с думите:
- Виж се на какво приличаш! Ако ми беше син, щях да те спукам от бой!
Когато си в такава компания, времето започва да тече бавно и тягостно, въпреки кратката дестинация. Човекът ни закара не само до Пловдив, но и до самата автогара юг. Пожела ни късмет и отпраши с мръсна газ. Интересен особняк!

Най-нестандартното (луксозно или не) превозно средство, с което са ме качвали на стоп

На изхода на Велико Търново. Стопираме с мой приятел за Варна. Ранно утро, движението тъкмо се активизира. В далечината се задава валяк. След няколко минути тежката машина минава покрай нас и ненадейно отбива от пътя. Усмихнат чичко с мургава кожа ни прави знак да се качваме. Споглеждаме се! Нямахме много багаж и се събрахме в кабината. А там насред носещите се алкохолни пари, човекът с двулитрова бира в ръка ни предлага превоз на около километър до пътен участък в ремонт. Нямаше как да сдържаме смеха си, а и не беше нужно.” Шофьорът” беше весел и дружелюбен, а в известен смисъл и забавен.
Все пак, ако разполагаш с цялото време на света, и това е начин за преодоляване на пространството.

Най-далечното място, до което съм стигал на стоп

Не мога да се похваля със стоп извън пределите на България, а и намаляващият ми обратно пропорционално на възрастта ентусиазъм подсказва, че вероятно ще пропусна такъв експириънс. Все пак съм навъртял някой и друг километър на българска земя, а най-дългият ми маршрут за един стоп е следният: София – Варна – Каварна – Шабла – Крапец – Бургас – Ахтопол. И всички тези места само за три дни и половина. Трябва да призная, че е нечовешки изморително, но натрупаните емоции компенсират това.

Незабравим разговор, който ме е качил на стоп

По един от най-лесните и кратки стопаджийски маршрути от Шумен до Варна пътувахме с моя приятелка. Спря ни кола с чужда регистрация. Човекът беше усмихнат, приветлив и с изключително спокоен поглед. Колата неестествено чиста, уютна с добре настроен климатик. Никакъв излишен лукс, невероятно приятна обстановка. Оказа се, че шофьорът говори добре български и разговорът започна непринудено и гладко. Човекът беше от Словакия и на въпроса какво работи той отговори:
- Свещеник съм, католически.
Последва спокоен, но никак не повърхностен разговор за религиите, за света, за Бог и за всички онези загадъчни неща… Увереността, интелектът и неподправената човечност на свещеника не ми позволиха дори да споря с него, макар да не бях съгласен с някои неща. Никога не съм стигал толкова неусетно до крайната точка. Едно от най-приятните ми пътувания на стоп, макар и не толкова интересно по общоприетите стандарти.

И на края малко стoпаджийска поезия от мой познат

ПО СТОПОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Каква си ми
дъхава,
сладко-смолиста,
с коса разглухарчена
и мисли вълнисти

Каква си ми
Пареща,
Зелено-копривна;
Солено прокапваща,
Рубинено-бистра.

Каква си ми
Цъфнала,
препечено-матова,
асфалтова-лятна
и не съвсем чиста.
Тодор Пеев