Едва ли има дете (в това число включваме и порасналите такива), което да не знае кой е Ненчо Илчев – обичан актьор и изкусен илюзионист. Днес обаче оставяме настрана професионалната му кариера и се заемаме с неговия най-голям личен успех и гордост – синът му Момчил, който днес, 15 септември, прекрачва прага на училището за втори път. С Ненчо си говорихме за бащинството и отговорностите, спомнихме си и за неговото детство и пакостите, които са неизбежни на тази възраст.
Разкажи ни повече за Момчил, на колко години е? Как се справи в първи клас миналата година?
Той е на 8 години и сега е втори клас. Бих казал, че добре се справя в училище, но забелязвам, че за разлика от нашето време материалът е по-труден и понякога му е трудно като на всички деца. И все пак се справя, с удоволствие ходи на училище – съвсем обикновено основно в квартала, в който живеем, попаднахме на хубава учителка и той си намери приятели, като всеки първокласник.
Има ли някой по-конкретен предмет, към който е проявил афинитет?
Няма някой конкретен, той по-често се върти около мен и се е запалил по фокусите и театъра. Нормално е, все пак вкъщи за това се говори предимно. За момента от това се интересува и казва, че иска да ме наследи и да се занимава с фокуси, но това все пак са още детски желания. Аз обаче много ще се радвам, ако това се случи.
-
Виолета Топалова за стреса, детската градина и най-красивото в живота й - децата -
21 вечни цитата от великите детски книги -
Стартира кампания за безплатни очни прегледи на децата -
Отново на училище с МЕТРО: Купихте ли вече раница? -
Стресът в началото на учебната година -
Съби Попов – един баща за първия учебен ден, отговорностите и училищните спомени -
Детето пред компютъра -
Живи и будни сте били до днес, започва консервирането! -
Първолаците по света (СНИМКИ) -
Всичко за първолака е в МЕТРО (ВИДЕО)
Каква според теб е ролята на бащата в първи учебен ден? С какво се изчерпват задълженията на таткото, защото знаем, че майката обикновено се занимава повече с тези неща?
О, не мисля, че задълженията на бащата се изчерпват само с първия учебен ден, а и не трябва – това е най-малкото, което можеш да направиш - да го заведеш с букет цветя. Аз поне това се опитвам - да съм с него през цялото му детство и цялото си свободно време, с което разполагам, го отдавам на него и то не като задължение, а като нещо, което ми доставя най-голямото удоволствие и дори си почивам с това - да го гледам как израства – да го видя как проговаря, от какво започва да се интересува, как започва да задава въпроси. А те всъщност в тази възраст са много интересни, често дори и неудобни. Понякога Момчил прави констатации за живота, които той самият може би не осмисля, но звучат изключително мъдро. На това се радвам – колко са откровени децата на тази възраст и, че при тях още няма тази мисъл за лъжа.
Разкажи ни за първия учебен ден на Момчил. Какво си спомняш от миналата година?
Той като всяко едно дете в началото много искаше да ходи на училище, след което като започна да учи ми каза, че иска да се върне в детската градина, защото там му било по-хубаво. Все пак там си имаше приятели, но пък от друга страна в училище си намери нови. Но общо взето той не знаеше къде се намира на първия учебен ден, с букет в ръка, нови деца, нови госпожи, ново място. Но свикна.
А ти имаше ли някакви притеснения относно първия учебен ден и как Момчил ще възприеме промяната?
Не. Той е много отворено дете и винаги намира приятели още първия ден. Училището е много близко до нас. Това ми беше най-голямата цел – да ни е удобно и на нас, и на него. Същевременно не съм от родителите, които са свръхамбициозни, които да искат детето им да учи някакви по-специални неща. Оставил съм така нещата – на него, каквото му хареса и каквото му е удоволствие да се занимава, тъй като и аз така съм бил възпитаван. Знам, че това е най-добрият вариант за детето – да е свободно и да изживее детството си.
По този повод спомняш ли си твоя първи учебен ден?
Аз съм роден и съм израснал в малкото село Момчиловци до Смолян. Но тогава беше друго, имаше по-голямо уважение към учители, въобще към тази професия и самата институция. Сега е малко по-различно, за съжаление. Спомням си учителката, букета и връзките. Дори на малкия разказвам, когато минаваме покрай Родопите „Ето тук ни водеха с едни връзки, правеха ни чавдарчета и пионерчета...” Въпреки че той не може да възприеме какво е това. Имал съм много хубаво детство и се опитвам и неговато да е такова, доколкото мога, защото моето е било изключително свободно и хубаво, родителите ми много ме обичаха и ми отделяха страшно много време. А аз от своя страна се опитват да си го върна на него, колкото мога.
Спомняш ли си някоя голяма пакост, която си направил в училищните си години?
Спомням си много неща. Училището изобщо не ми вървеше. Винаги се занимавах с извънкласни занимания, като театър например. Всички казваха, че имат любим предмет, а аз нямах никакъв любим предмет. Даже и физическото не харесвах. Във втори клас си спомням, че имахме диктовка и учителката направи родителска среща и събра родителите, за да им покаже как са се справили децата, като сложи най-добрите тетрадките, без правописни грешки, отзад в секцията в класната стая. И каза на всички родители да минат да разгледат. Моята обаче беше цялата червена със страшно много грешки. Обаче аз не можех да преживея това, че моята тетрадка няма да е там с тези на отличниците и без да ме видят я бях сложил сред отличните в средата. И майка ми като мина да разгледа й стана лошо (смее се).
Пожелаваме на Ненчо и сина му Момчил успешна учебна година, щастливо детство, хубави оценки и по някоя и друга детска пакост, с която да "изненадва” мама и татко!
