Знаете ли къде е прието да си държите чантата, когато седнете в заведение? Не? Да, но не сте напълно сигурни? Да, но Мария Касимова-Моасе знае. Тя знае също, че правилното място на дамската чанта е на пода, под масата, но също и че поне пет дами ще се обърнат и ще кажат, че това е на безпаричие...
Представяме ви Мария Касимова-Моасе - известен журналист, експерт по етикет и протокол, в момента и водещ на рубрика в "Преди обед", но преди всичко голям оптимист - от хората, които нямат работен ден, не защото не ходят на работа, а защото...
Как се случиха нещата с „Преди обед” и какво ще видим от теб в предаването?
Понеже съм човек, който много се зарежда от положителни хора, ми допадна идеята и предложението на колегите от „Преди обед” да започна да правя своя рубрика. Тя се казва „Положителните хора” и всеки петък в рамките на 4-5 минути представям филмче за историята на човек, който се занимава с нещо, което му е интересно, обича и не се оплаква от това. Още през юни месец започнах да правя малки репортажи за хората и да ги представям – такива, каквито аз ги срещам.
Можеш ли да кажеш за себе си, че си позитивен човек и че нямаш нито един работен ден, защото обожаваш това, с което се занимаваш?
Да, така е. Аз непрекъснато съм на работа и непрекъснато си почивам, защото много харесвам това, което правя. Някога исках да стана актриса. Това е една неосъществена мечта. Учих две седмици във ВИТИЗ и реших, че има мечти, които трябва да си останат мечти. Тогава се захванах с другото, което много обичам да правя – да пиша и да се срещам с различни хора, да ги откривам, да виждам нещата и да ги казвам така както аз смятам, че трябва да бъдат казани. Доста претенциозно, но това е смисълът на журналистиката. И откакто се занимавам с журналистика, откакто пиша, откакто активно наблюдавам живота наоколо и се опитвам да казвам какво мисля за него, наистина нямам нито един работен ден.
Всички те познаваме освен като журналист, и като специалист по етикет и протокол. Как реши да се занимаваш с това?
Завършила съм училища по етикет и протокол в Лондон и Брюксел, и това е нещо, с което се занимавам активно от 2 години. Смятам, че в България има много голяма нужда от подобни обучения, защото хората просто не знаят как да се държат в определени ситуации, защото нямаме традиции в това отношение. У нас ако си възпитан, ако си любезен обикновено те наричат лигльо или преструванка и винаги се търси някаква скрита мисъл. Етикетът ти дава знание за това да не се чувстваш неудобно в различни ситуации, в които можеш да попаднеш.
Ти самата чувствала ли си се неудобно?
Разбира се, че съм се чувствала. Това е причината да започна да уча, защото усетих как като журналист, като човек, който води активен социален живот, попадам на места, на които не се чувствам добре с начина, по който изглеждам, с това, че не знам към кого да се обърна и т.н.
В „Преди обед” водиш и рубрика по етикет и протокол. На какво ще ни научиш?
Да, в рамките на около 7 минути всяка седмица ще си говорим за много конкретни неща. Например къде трябва да си оставяме чантата, как трябва да я носим, как се минава през врата, кой на кого задържа вратата, как се прави първо впечатление, кой на кого се представя при запознанство…
Може ли подобна строгост на поведението и етикета да ни помогне в ежедневието?
Живеем в модерен свят, в който нещата много бързо се променят и всичко е изключително динамично, и няма как да спазваме цялата тази церемониалност, но е хубаво да я знаем – като знаеш къде е най-високата топка можеш да заемеш благоприятни позиции.
Ето нещо от етикета, което не е в никакъв случай напудрено – на всяка дама й се налага да носи чанта. Тя обикновено е голяма и функционална. Къде трябва да я слагаме, когато седнем?
Това, което забелязвам е, че жените масово, сядайки на заведение си оставят чантата на облегалката на стола, което не е правилно. Това, което ще кажа, сигурно ще възмути всички българки, но когато няма къде да се остави, тя се оставя под стола, на земята. Сигурна съм, че в България ще скочат пет жени, които ще ти кажат „Веднага си вдигни чантата, защото това е на безпаричие!”.
А каква е логиката да я оставим под стола – да не пречи, да не се вижда, или?
Ако е малка чанта – нейното място е отзад зад гърба, между облегалката на стола и гърба на дамата, но факт е, че ние вече не носим толкова малки дамски чанти, а огромни торби, които ако сложим зад гърба си, трябва да седнем на едни 5 сантиметра отпред и най-вероятно е да паднем. В изисканите заведения трябва да ти донесат столче за чантата, но истината е, че в България са малко тези места, на които биха го направили. Така че чантата трябва да стои на мястото, където би бил столът, близо до коленете, долу на земята, или наистина директно под стола.
Много енергия има в теб? Откъде си я набавяш?
Енергията ми идва основно от това, че много бързо се наспивам. Майка ми казваше, че от сън спомени няма и това за мен наистина е загубено време. Следобеден сън и събота и неделя не познавам. Мога да работя в два, мога да работя в три през нощта, мога да не спя, ако нещо ми е интересно. Имам две деца. Те много ме зареждат. Имам две кучета вкъщи. Те също много ме зареждат. Тренирам усилено. Имам много приятели, с които се виждам и всеки един от тях ми дава по малко от неговата енергия. Много по-лесно е да си положителен човек.
Имаш две дъщери. Разбирате ли се тричките и какви женски неща обичате да правите заедно?
Да, много добре се разбираме. Голямата ми дъщеря Елица беше моят подарък, а малката Рада е моята награда. Заедно обичаме да правим странни женски неща. Преди често си организирахме вечеря на земята или нощно парти по пижами, момичешки вечери с танцуване вкъщи и разни други подобни женски лудости. Много е важно една майка да възпита женствеността в дъщерите си, това да са чувствителни, да са топли, да са меки, в същото време да имат изграден характер, да могат да се издържат сами един ден, да могат да преодоляват препятствия и да са сигурни в това, което правят и много се надявам да съм успяла.
Разкажи ни повече за своя спътник в живота, с който сте женени от май месец.
Интересното е, че една астроложка ми каза през 2006 година, когато тъкмо се бях развела, че три години по-късно ще срещна мъжа на живота си и той ще е чужденец. Зачудих се къде точно ще го срещна като живея в България… Но така и стана – през 2009 година се запознах със Степан и с него сме семейство от май месец. Той е французин. Никога не знаеш какво те чака зад ъгъла. Човек трябва да е любопитен и да отваря врати. Иначе нищо няма да се случи. Но е страшно интересно и затова ми се живее 200 години, за да видя какво ще ми се случи.
Какво е да си омъжена за французин?
Аз не гледам на него като на французин вече. Гледам на него като на моя мъж. Преди всичко за мен е важно, че той е мъж, който уважава жените, приятелството, това, което правя. Не че няма такива българи, но просто аз не ги срещнах.
Когато се събудиш не можеш без…
Да гушна мъжа ми и да целуна децата.
Задължителна част от ритуала ти по гримиране е…
Спиралата. Много обичам да се гримирам.
Нещата, които те карат да се усмихваш са…
Децата, някой да ми е направил кафе, времето навън, когато е хубаво.
Музиката, която слушаш в колата си е…
Джаз. Когато съм на дълъг път – рок.
Обикновено сънуваш…
Винаги сънувам цветни и много луди сънища - летя на сън и дори мога да плувам във въздуха.
Истински се забавляваш, когато…
Когато се шегувам със себе си. Много обичам да се самоиронизирам и ми е забавно да наблюдавам как реагират хората.
Криеш възрастта си в случай, че…
Никога не я крия. На 5 октомври ще навърша 43. Много си ги харесам, мои са си годините, изживяла съм си ги и смятам още да поживея.
Гледайте рубриката ми в „Преди обед”, защото…
Ще бъда искрена в това, което правя и ще бъда такава, каквато съм!
