Дъждът навън вали като из ведро. Мокра съм до колене, но бързам, защото имам среща с Деница Александрова. С нея ще играем дарплей и ще си говорим за сугестопедия. Две коренно различни неща, но еднакво интересни.



Какво всъщност е дарплей?
Деница: Дарплей е игра за деца и за възрастни. Играе се в малки групи от трима-четирима. Всеки си тегли карта с въпрос и в рамките на 3 минути говори по него. Има пясъчен часовник, който отмерва времето. При децата времето е по-кратко - 1,5 минути. Докато едно дете говори, другите не го прекъсват. Говорят по въпроси като какво ме радва, какво са сезоните за мен, кой е любимият ми цвят. Пясъчният часовник буквално ги хипнотизира. Когато за пръв път играхме дарплей, в групата имаше и ромчета. Те дори не можеха да говорят добре български, но в тяхната минута и половина даваха всичко от себе си, изправяха се пред всички и говореха. И никой не ги прекъсваше. Може би на някакво ниво децата знаят, че всяко дете е важно.

Да поиграем тогава...

Тегля си въпрос от тестето с карти. Пада ми се „Предизвикателство за мен е…“. Имам три минути да говоря. Обръщам пясъчния часовник, започвам с нещо много лично, после й разказвам за скорошни случки...
"Аз предизвиквам предизвикателствата като ги случвам. Човек разбира много добре колко е силен, когато има предизвикателства. Разбираш за себе си неподозирани неща. Като например, че не си толкова силен, колкото си мислел. Или пък напротив. Обичам да имам предизвикателства, защото иначе е много скучно. С тях животът става по-цветен, шарен и хубав. Можеш да разбереш много неща – за околните и за себе си. Защото и те са част от теб."


Ред е на Дени. Въпросът, който изтегля, е "Какво ти дава хармония".
Хармонията е много важно нещо за мен. Най-много ми дава хармония, когато видя и усещам любов между хората. Когато са мили един с друг. Когато се прегръщат. Когато се докосват. Думите също създават хармония. Можеш да ги кажеш с груб и насечен глас и да създадеш стрес, или да ги кажеш мило и да създадеш хармония. Хармония ми дават музиката, танцът, тишината. Тогава изпадаш в състояние, което те връща вкъщи, където знаеш, че всичко е наред и няма нищо страшно.

Ей така, само за 6 минути, с една непозната си станахме много близки. Само с игра с карти и пясъчен часовник.

Целта на дарплей е – продължава усмихнатата Дени, да бъдат удовлетворени няколко нужди:
- от изразяване
- да се чувстваш значим и важен
- да учиш от другия
- от уважение
- от спокойствие и хармония.

Радостта блика от мен, блика!!!

На откриването на Музикално-театралната къща на езиците във Велико Търново играхме дарплей. Един от въпросите беше какво ме радва да правя. Децата бяха като картечници – радва ме, когато дядо ме изслушва... когато си връзвам обувките... когато разтварям чадъра... когато някой ме хваща за ръка. Виждайки, че времето му изтича, едно от децата просто възкликна - Всъщност радостта блика от мен, блика!!

Децата са супер спонтанни. Ние се раждаме с тази голяма емоция и започваме да й слагаме тапата, за да я спираме. А да споделяш емоциите си няма нищо страшно. Дарплей помага именно за това.

Ще ти споделя нещо, което не съм казвала никъде другаде

Играта възниква от това, че аз не съм била изслушвана в семейството си. Това много ми е тежало и е довело до натрупване на огромен емоционален товар. Хрумна ми, че ако споделянето е под формата на игра, ако другите не те прекъсват и не те критикуват, ще е много по-лесно. Споделих идеята си с две приятелки (Ани и Руми) и още вечерта написахме първите въпроси и играхме. Почувствах се много облекчена. Благодарна съм на този проблем, защото, ако той не съществуваше, дарплей нямаше да е част от живота ми.

Правилата на играта

Разделяте се на малки групички от по 3-4 човека. Всеки си тегли карта и говори по въпроса, написан на нея. За мисълта и въображението няма ограничения. Идеята на дарплей е, че отговорите са в теб, просто трябва да ги чуеш. Играят се няколко кръга. В последния участниците сами написват по един въпрос, пускат го в шапка и всеки си тегли. Интересното е, че на всеки се пада въпрос, по който има нужда да говори в този момент. Не знам как става. Просто се случва.

Правили сме игри с хора с онкологични заболявания. Невероятно е какви неща могат да споделят те. Искам да направя игри за семействата, за да могат родителите да чуват децата си. Защото в семейството има неизказани неща. Не бива то да е мястото, където хората най-малко се познават. Не е красиво. Животът не е създаден за тъга. Животът е създаден за радост. Ако беше създаден за тъга, всичко щеше да е сиво и мрачно. А щом е за радост, значи трябва да има механизъм тя да влезе в семейството. Дарплей е бързият начин това да стане.

Дарплей и женското парти

Разликата между женското парти и дарплей е, че в играта имаш 3 минути, в които можеш да навлезеш много дълбоко в мислите си. Отговорите излизат сами и не само другите те опознават, но ти чуваш себе си. На женско парти по пижами има повече бърборене и по-малко изслушване.

Дарплей променя живота

Когато проф. Георги Лозанов (основоположник на сугестопедията) почина, ми беше много тъжно. Започнах да играя сама и да си говоря на глас. Представях си, че му казвам всички неща, които искам. После обърнах нещата все едно той ми говори. Това промени състоянието ми – от тъга мина в много силен оптимизъм.

Когато играем с приятели, се вживяваме в ролята на ангели. Някой споделя проблема си, а другите му отговарят така, все едно са негови ангели хранители. Това е много силна терапия.

Всеки може да си измисля негови въпроси, по които има нужда да говори. Допирна точка между дарплея и сугестопедията е изразяването на личността.

Сугесто… какво?

Сугестопедията е учене чрез игра, чрез театър. Този метод има за цел да отключи спонтанността и свободното изразяване. Това става най-често с танци и музика. Дарплей пък ти дава пространството, на което да се изразиш свободно. Уважението също е общата им черта.

Една доза театър, моля

На чуждоезиковите сугестопедични курсове играем театър – маскираме се според ролите си в пиесата, рисуваме, пеем песни. Нещата се поднасят по по-забавен начин. Ти си вътре в нещата. Не си само наблюдател, който пише точка първа, подточка а, б и в.

По този начин може да бъде поднесен всякакъв вид материал. Можеш да научиш не само език, а и компютърни технологии, например. Може да си измислиш, че си първи братовчед на Бил Гейтс и от него си научил много неща. Преподавателите трябва да са артистични и с въображение.

Преди време имаше само двама човека – проф. Георги Лозанов, който водеше теоретичната част, и Ванина Бодурова, която единствено може да обучава. Аз и другите момичета сме се обучили при нея. В България вече има 20 човека, а може би и повече, който са обучени да бъдат учители сугестопеди. Това обучение продължава и се извършва в Сливен. Трае 4 модула, в рамките на 4 седмици.

Моят проблем е езиковата бариера. Сугестопедията как ще ми помогне да я преодолея?

След 2-3 часа на курса бариерите сами падат, защото и преподавателят няма бариери. Той трябва да покаже, че вярва в ученика, за да се почувства той комфортно. Дори и някой да обърка нещо, то е смешно и забавно. Много е важно преподавателят да излъчва спокойствие, да показва и казва, че всичко е наред, каквото и да правиш.

В стаята по сугестопедия има много рисунки по стените, има написани разни важни неща от граматиката. Материалът е изнесен по стените, защото така той се приема несъзнателно. Имаме много играчки, шарени неща. Цветовете и обстановката много влияят на възприятието. Сугестия всъщност означава внишение. Но то е положително и жизнеутвърждаващо, а не манипулативно.

Трудно ми е да определя в кое време да сложа глагола на английски. Сугестопедията как ще ми помогне?

На курсовете спрягаме глаголите с танц, например. Когато глаголът е в минало време, правим стъпка назад, в бъдеще – стъпка напред. Като го изпееш няколко пъти с движението, с жеста, се активират повече сетива и повече се разбира и запомня. Или пък четем за времето на фона на класическа музика.

Това ли е ролята на музиката в сугестопедията?

Мелодията и вибрациите са от голямо значение. Педстави си, че мозъкът е една вълна и докато четеш, някой ти каже „Не така!“ (силно). Това те кара да спреш, блокираш се. И не искаш да пробваш пак. Но ако го прочетеш грешно и след теб някой меко го повтори правилно и ти се усмихне, ти ще го повториш правилно и ще продължиш. Във втория случай гласът на човек не спира вълната, а я продължава.

Професор Лозанов казва, че ако искате някой нещо да научи, трябва да правите само 3 неща:

- да му се усмихвате
- да го подкрепяте
- да не го карате насила, а да му давате избор.

В такъв случай - ето ви една усмивка от Дени.