Конкретният повод да разговаряме с актрисата Елен Колева е новото предизвикателство, пред което тя е изправена, а именно водеща на кулинарното състезание по bTV - Lord of The Chefs. Вече е ясно, че предаването ще стартира идния месец в ефира на телевизията, ще се излъчва два пъти в седмицата, а снимките ще се провеждат извън София. За новото амплоа на младата актриса, за това има ли тя някакви страхове, за ранната слава, за героините и каква е всъщност Елен Колева в истинския живот разказва самата тя пред LadyZone.bg.

Разкажи ни повече за кастинга и как стана така, че ти се обадиха за водеща на предаването Lord of Тhe Chefs?
В интерес на истината бях много изненадана. Обадиха ми се и ми казаха, че ме канят на кастинг в bTV и по-конкретно от „Шоуто на Слави”. Отидох, без дори да знам за какво става въпрос. Дадоха ми няколко задачи пред камера и мисля, че това заради, което заложиха на мен е непосредственото ми поведение пред камера и че не се правя на нещо, което не съм. Оказа се, че те точно това са търсили - човек, който умее да комуникира, да бъде непосредствен, да звучи естествено, а не да застане там и да се прави на нещо, което не е. Аз минах на кастинга и след една седмица ми се обадиха, че всъщност ме избират.

Нещо интересно от самите задачки на кастинга?
Трябваше да науча бързо текст и да импровизирам върху него, нещо като начало на състезанието: „Здравейте…” и това, без да имам текст пред себе си, т.е. аз трябваше да запомня най-важното, сентенцията и със свои думи да го пресъздам. Вижте какво още сподели Елен Колева за Lord of The Chefs.

А как ти самата вписваш себе си в подобно кулинарно шоу?
Много е странно, защото аз самата никога не съм се занимавала с телевизия и не съм била водеща. Не съм си представяла, че аз ще се занимавам с предаване за готвене. Животът е такъв и аз съм такъв човек, който не се поставя в определени рамки, т.е. за мен изкуството не е в някаква рамка – „аз съм актриса и всичко друго е пошло” – не. За мен изкуството е да накараш хората да те харесат и да ти вярват. Не се ограничавам нито с телевизия, нито с кино, сериали или театър.

Това е дебютът ти като водеща. Имаш ли някакви страхове?
Да, вълнувам се, но не искам да се пренавивам и това, което правя, да е на всяка цена. Ще се справя, защото ще участвам в процеса и ще бъда спокойна. Не искам на всяка цена да съм „уау”. Мисля, че самата аз съм вкарана в някакво приключение, за което не знам как ще протече. Не знам какво ще се изисква от мен, нямам представа и затова се хвърлям на сляпо.

Актьорството твой избор ли беше?
Това е естествено продължение, защото моите родители се занимават с изкуство. Баща ми беше актьор, майка ми е хореограф педагог, т.е. преподава танци. Не винаги се получава и не е задължително, ако родителите ти са актьори и ти да си, но при мен е наследствено и по някакъв начин съм „облъчена” от това чувство към сцената. От 4-годишна съм на нея, 14 години танцувам класически модерен балет, 7 години съм свирила на пиано, завършила съм музикална школа. Целият ми живот е бил сцена. Не мога да си представя да се разделя с това нещо. Но съм си го мислила. В трудни периоди, когато не съм имала работа съм си казвала: „Аз не трябва да се ограничавам, аз искам да бъда личност”. И може би има и друго поприще за мен, например психология или писане, или неща, които също са свързани с изкуството.

Несъмнено филмът „Шивачки” ти донесе голямата слава. Той ти донесе и наградата „Актриса на годината” през 2007-ма. Как чувстваш това отличие, дошло толкова рано?
Да, хората разбраха за мен тогава, въпреки че това не е първата ми роля. Мисля, че може би наградата дойде твърде рано, а може би не, не знам, но мисля, че тези неща не ги решаваш ти, а някой ти ги дава отгоре, като изпитание. В момента, в който я получих, чувството, което изпитах не можех да го обясня, защото то е индивидуално. Това беше, като една сбъдната мечта, която се материализира. Но следващия етап на това сбъднато желание беше много трудно за мен и дори тази награда ми затвори адски много врати. Аз смятам, че едно такова признание трябва да ти отвори врати, за да докажеш, че то не е случайно, а не обратното – получавайки тази награда ти да бъдеш отстранен някак си.

По принцип публиката отъждествява даден актьор с роля, която той е изиграл. Твоята определено е Елена от „Шивачки”. За теб този ли е образът, с който искаш да те възприема аудиторията?
Не смятате ли, че Елена е литературен образ донякъде? Искам да кажа пресилено разбираща. Интересното е, че да - Елена е част от мен, както и останалите ми героини. Нещата, които съм изиграла са част от мен, но това не означава, че фактът, че в личния си живот съм различна, трябва да разочарова хората. В крайна сметка един човек е цяла вселена. Ти не можеш да го слагаш в рамки. Аз не мога да кажа за някой той е лош и той е добър, защото той може да е добър за едни и да е лош за мен, защото аз разбирам нещата различно. „Тя, след като е изиграла тази роля, значи и в живота е такава”. Това не е така. Майсторството на актьора е да е хамелеон.

Успяла ли си според теб да избягаш от детския образ?
Не. Малко се страхувам от тези клишета, които се слагат на актьорите. Изиграваш една роля и после иди доказвай, че ти можеш да бъдеш и някой друг. Това е много опасно и аз не искам да ме свързват с един определен образ.

Кой тогава е образът, с който искаш да те свързват?
Има друг образ, който искам да изиграя: противоположния, противоречивия образ, който не е нито добър, нито лош, а е просто проблемен. Защото хората досега ме виждаха, като добро момиче. Искам публиката да ме види и в друга роля, защото аз не съм само това. Аз мога да бъда и друго и затова ми се играе нещо различно.

Конкретна роля, която искаш да изиграеш?
Бих искала да изиграя реално съществуваща личност и това е една страхотна за времето си актриса - Невена Коканова. Защо не? Ние нямаме такива филми. Защо нямаме и защо си забравяме творците?

Любими актриси и актьори?
Снежина Петрова за мен е изключителна. Харесвам и Бойка Велкова, въпреки че тя малко отива в графата жената вамп. От българските млади актьори харесвам много Деян Донков, който на сцената направо може да ти спре дъха. От световните харесвам адски много Антъни Хопкинс. Две са нещата, който ме хипнотизират в него: очи и глас. Харесвам и Хавиер Бардем, който е коренната противоположност на Хопкинс: горещ испанец. Никол Кидман и Пенелопе Крус пък са любимите ми актриси. Не харесвам Анджелина Джоли. Тя е наистина красива, но за мен е „дървена” и еднаква.

Каква е истинската Елен Колева в живота?
На първо място съм много пряма и затова си печеля ужасно много врагове. На второ място – противоречива и търсеща се. В смисъл, аз не мога да кажа, че съм това, това и това. Аз ежедневно се изненадвам от себе си и изказвания в миналото, че аз няма да направя нещо си, ми се връщат тъпкано, защото животът ми предоставя точно това изпитание, което съм казала, че няма да направя. Затова не мога да кажа коя съм, защото съм много неща и имам много имена. Аз все още се търся, все още съм объркана и се лутам.

Има ли някой до теб в личен план?
Да, има. Но стигам до извода, че личният живот в крайна сметка е личен, за да е личен. Понеже, когато ти си обществена личност, много хора си позволяват да измислят и да говорят и това в един момент пречи много на хората. Искам да кажа, че интимността е между двама. Мога да кажа само, че съм с човека, когото обичам. Тази връзка ме научи на страшно много неща и чрез радост, и чрез болка.

Как минава един твой ден с много ангажименти и един ден, който посвещаваш само на себе си?
Един мой ден, който е много натоварен: ставам сутрин поне час и половина преди началото на първия ангажимент. Не пия кафе, пия чай. Закусвам задължително, защото ми става лошо, а и обичам храната. Не съм от тези жени, които искат да бъдат на всяка цена кльощави и измъчени, тип Виктория Бекъм, които консумират единствено ябълки, солети, цигари и вода. Аз обичам храната, уважавам я и си хапвам. След закуската си взимам душ. Отивам на снимки, свършвам си работата.
Нещата, с които се глезя са масажи, парна баня, обичам водата страшно много, плувам. На фитнес не ходя, защото не ми харесва. Имам две кучета: Тифани и Хюго и ако денят ми е свободен мога да прекарам половината с тях, за да ги храня и да ги извеждам. Не обичам да ходя на театър, толкова колкото да гледам филми у дома. Обичам да се срещам с приятели, които са основно от детските ми години.

Имаш ли изграден хранителен режим?
Никога не съм имала хранителен режим и не съм спазвала диета. Ако стомахът ми казва, че е гладен няма значение дали е 2 часа през нощта или 10 сутринта. Щом организмът ми говори, че е гладен, значи той има право да иска. Не понасям агнешко, телешко и свинско. Обичам пиле, италианска кухня, обожавам хляб, спагети, пица, всякакъв вид паста, картофи. Не обичам сладко. Никога не можеш да ме изкушиш с нещо сладко.

Имаш ли си малки женски тайни, които прилагаш у дома?
Да, разбира се, мога да дам рецептата: овесени ядки, кисело мляко и яйце. Страхотна маска за лицето, стяга и действа, като пилинг. Винаги, когато правя салата или нещо със зеленчуци или плодове си мажа кожата на лицето. Например с краставица или пъпеш. В къщи си правя и упражнения по йога.

Какви книги четеш? Коя е последната, която те впечатли?
Всички неща, които чета са с духовна насоченост или това как да откриеш себе си, както и книги, свързани с психология, философия и т.н. Не харесвам криминални романи, както и любовни от типа „булевардни”. Признавам си обаче, че съм изчела всичко на Паулу Коелю и Хорхе Букай. В момента чета „Любов” на Елиф Шафак – една огромна червена книга без картинки, с невероятното заглавие „Любов”.

Къде обичаш да си почиваш: на море или на планина?
Предпочитам морето, най-вече заради водата.

Разбрахме, че си изкарала курс за водолази? Разкажи ни повече за усещането да си под водата.
Аз уж съм екстремна, ама не съм чак толкова. Курса изкарах тази година. Имах няколко кризи под водата, и то много опасни. След това имаше изпит и по време на него получих една от кризите, но я преодолях. Курсът за водолази беше истинска терапия за мен. Беше предизвикателство да преодолея себе си. Другата ми мечта е да скоча с парашут.