Георги Стоилов е млад. И цветен. И талантлив. И се занимава с мода. Харесахме го поради няколко причини: иска да прави най-вече мъжка мода, кефи се на нестандартни неща и e наистина отдаден на работата си. Дали с всичко това накуп ще се реализира тук или в чужбина и той не знае, но затова пък е твърдо уверен, че е намерил "своето нещо". Запознайте се с...

Представи се?
Аз съм Георги Стоилов, завършвам Художествената академия и се занимавам основно с концептуална мода.

Какво означава това?
Означава развитие на един продукт от началото до края и представянето му в различен контекст.

Каква друга мода има, освен концептуална?
Kонфекция и "ready to wear" (готово за обличане – англ.ез.). Концептуалната мода представя съвсем нови тенденции, тя е друга философия за модата. Например Рей Кавакубо идва от Япония в Париж и представя колекция, в която всичко е черно. Естествено всички са “Уау, защо толкова черно?”, но това е нейната концепция и това е интересното. В концептуалната мода има провокация, новост... например някакви жестоки деформации на дрехата, гърбици, неща които са съвсем различни от обичайното и това е, което концептуалният продукт всъщност е – нещо различно.

Как реши да се занимаваш с дизайн?
Винаги ми е бил интересeн, завършил съм техникум по облекло и веднага след това кандидатствах в Академията. Първата година не ме приеха, затова учих 1 семестър сценография в НБУ, но изобщо не ми хареса. Кандидатствах отново и ме приеха "Мода". Предстои дипломиране сега - на 6 юни.

Има ли в семейството ти някой, който се занимава с мода?
Не точно. Майка ми има малко ателие за дизайнерски мебели и й помагам понякога. Тя е суперготина и много ни подкрепя в това, което правим.

Говориш в множествено число, защото всъщност работиш заедно с брат си, с когото сте близнаци. Той иначе се занимава със спорт, но все пак - каква е неговата роля в създаването на дрехите ви?
Той има по-различен поглед върху нещата. Има око за това кое е по-носимо и когато правим нещо заедно е до мен от гледна точка на потребител, за да ми каже “Това е ок, това не става.” Помага ми и за идеите – за апликациите, за силуета на дрехата. ..

Модел на Георги. Снимка: личен архивЗащо сe спря точно на мъжката мода?
Защото искам да правя нещо различно, а тя ми дава голяма свобода – много неща не са правени, а и да са, пак са по-малко, отколкото в дамската, да речем.

Според теб като цяло хората в България добре ли се обличат?
(смее се срамежливо) Не...

А защо това е така?
Може би, защото тук няма култура за тези неща. Има и готини хора естествено, но масово не се обличат добре.

Mоже би хората просто нямат пари?
Освен, че нямат пари, няма и марки от типа на H&M, които са по-различни... например от Zara. Доста по-евтини са и в този смисъл са по-нисък клас, но ако нямаш време да се ровиш в блогове, списания, представят цялостен аутфит, който е ок.

Какво трябва да се случи, за да се промени това?
Не съм сигурен, че аз съм кой знае какъв критерий, за да давам подобни оценки... Ако ме питаш мен, не знам каки дали изобщо е възможна промяна. Имаме поколения, възпитани по един начин, които много трудно биха могли да бъдат превъзпитани.

Ти самият къде намираш вдъхновение?
Напоследък имам доста свободно време и разглеждам страшно много и всякакви блогове - за стрийт арт, стрийт култура, архитектура... за всичко.

Тоест - вдъхновяват те други артисти?
Да, а и особено в момента - по време на криза в модата винаги се правят много яки неща.

Имаш ли любим период, някоя декада, модата от която многода ти харесва?
Трудно ми е да ти отговоря, защото ме кефят много и различни неща от различни периоди. Може би все пак, ако говорим за дамска мода - 30-те, защото жената тогава изглежда абсолютно идиотски (смее се). И 90-те също.

Сега завършваш, какви перспективи виждаш пред себе си?
Ще уча магистратура още поне година, не знам дали тук или навън, иска ми се в Белгия, но още не съм сигурен. После се надвам да продължа да правя това, което мога.

Как си намира един дизайнер работа?
В България е суперсложно. Например по света вече все повече хора търсят неща, които са мега лимитирани и са по-ъндерграунд, тук изобщо няма такова нещо... Може би трябва по най-комерсиалния начин да бъдат представени, за да бъдат приети.

Снимка: личен архивС какво ти се занимава – с модата като изкуство или като конфекция?
И с двете. Но тук като изкуство е много трудно, защото няма материи и изобщо - няма почва за подобно нещо – нямаме екипи, няма пари, няма и бранд, който да седи зад един артист и да каже: "Да, ние сме еди кои си, правим конфекция, но ето - имаме и висша линия"...

Какво значи няма материи?
Ми... гледаш коприна, а то всъщност е вълна. Haute couture много се влияе от материята. Тук е много особено положението. Внасят се неща от Турция, от Китай, които не са с много добро качество.

Какво си правил досега, къде хората могат да намерят твои неща?
Засега съм правил основно задачи за Академията, но някои от тях бяха много готини. Например, представяхме колекция в Париж, темата беше кирилицата – всичко в черно и бяло... една дама от киноцентъра ни предостави винтидж костюми, които реставрирахме и допълнихме повечето аутфити с деним... Извън това - за момента мои неща могат да бъдат намерени в разни сайтове.