Срещаме се с Диляна, след като 3 пъти сме отменяли уговорките си, чули сме се 4 пъти по телефона и сме си разменили 10 уточняващи съобщения. Заета-по-заета-Диляна, мисля си, докато отивам към модното й ателие. Обаче е толкова красива, естествена и фотогенична, че няма как да й се сърдя. Никой не може да ми забрани обаче да й завиждам за това - благородно или не съвсем.

Ние сме женски сайт, ти си известен модел, някой хора ще очакват да си говорим повърхностни неща. Искаш ли да ги изненадаме и да си говорим за космонавтика?

(смее се) Трудничко. Нещата, които не ме интересуват, със сигурност не мога да ги коментирам. Моят кръг от интереси са моите занимания – кино, телевизия, мода, дрехи. Космонавти няма.

За Диляна и Албена


В първия епизод на „Стъклен дом: Наказанието” полицаите заловиха твоята героиня Албена, и то край Луковит. Защо им се остави? Аз съм от там, трябваше да се обадиш да уредим нещо…
Много бързо се разви действието след всички машинации и манипулации, които Албена направи. Но всъщност лошото не е само лошо и няма крайно лошо и крайно добро. И все пак, винаги идва моментът, в който лошото трябва да бъде наказано по някакъв начин.

Да очакваме ли преломи на личността на Албена, след като попадна в затвора?

Има още доста да гледаме, но предполагам да.

Албена и Диляна имат ли някакви общи черти от характера?
На моменти може би да. Според мен, когато му се възлага роля на актьора, той влага нещо от себе си, от собствения си характер. Много пъти съм се замисляла дали в реалния живот бих постъпила като Албена и смятам, че мога да бъда наистина много крайна, ако нещо касае близките ми хора. Ако някой ги засегне, мисля, че мога да взема спонтанни и бързи крайни решения, дори да не са много правилни.

Имала ли си вземане-даване с полицаи в живота си?
Мен полицаите не ме обичат много-много. До преди 6 месеца бях без книжка. Не заради алкохол, а заради несложен колан и говорене по телефона. Имам фобия да имам нещо около врата и коланът адски много ме изнервяше. Това с телефона пък е абсолютно небрежество от моя страна. Насъбрах много наказателни точки и понеже не мога да преговарям с полицаите, ми взеха книжката за 6 месеца. Но човек си взема поука от грешките. Всеки път като се качвам на колата, веднага слагам колана. Измислих си начин как да ми минава под ръката, така че да не ме задушава. Сега съм примерна.

А разпознават ли те?
Да, често. Хората много повече ме познават след сериала. Интересно им е и на полицаите. Но, слава богу, вече няма за какво да ме спират – не правя нарушения.

Готино ли се целува Асен Блатечки?
Я, да се сетя! (смее се) Ами, да! Всъщност не си спомням самата целувка, но като усещане за мъж и партньор е много добре. Сигурно много жени са ми завиждали тогава, а сега ме мразят, че го наръгах в сериала.

Къде се чувстваш по-добре – на модния подиум или пред камерата?
Може би малко ми омръзна да снимам като модел. Сега виждам, че в киното и телевизията е много различно. От работата ми като модел много неща ми помагат, но и много ми пречат. Аз знам, че така изглеждам добре и че този кадър ще е добър, ако застана така. Но в киното трябва да се изолирам от това и да не съм суетна, да не се наблюдавам как изглеждам и да съм естествена. Затова понякога навиците ми печат. Аз само като видя камера, заставам така, както знам, че изглеждам добре. Но когато започнем да снимаме и мисля за текста, се откъсвам от мисълта за външния си вид.

Помагат ли ти другите актьори от „Стъклен дом” със съвети?
Да. Калин много ми е помагал. Последно много ми се смееше, че казвам „БлагодарЯ” или „Отивам да се преоблекА”. Това е, защото така съм чувала, че говорят по новините и мислех, че така е правилно. Но за мен тези критики са градивни и съм им благодарна, че ми помагат.

За Диляна, спорта и храната

На репетицията на едно ревю те видях да ядеш солетки. С това ли се храниш?
Не. Аз се храня много добре. Младите момичета често имат грешна представа за това как да поддържат фигурата си. Истината е в спорта – 2-3 пъти седмично и хранене поне 4 пъти на ден. Разбира се, не в огромни количества. Честото хранене в по-малки количества забързва метаболизма. До обяд се ядат въглехидрати, след това риба, зеленчуци и други по-лесно разградими неща.

С цялата ти заетост успяваш ли да се храниш правилно, да намираш време за спорт?
Зависи от ангажиментите ми. По време на снимките на „Стъклен дом” имаше един месец, в който съм ходила само 3 пъти на фитнес, защото нямах никакво време. Но мускулите си имат памет и бързо се възстановяват. От един месец ходя на езда всяка неделя. За храненето … Случва ми се да хапна сандвичи, но до 14-15 часа, не по-късно. Вечер ям риба или зеленчуци. Месо не ям отдавна. В един момент всичко става машинално – организмът сам си иска правилите неща.

Знаеш ли как се готви боб?
Не. Но знам как се прави леща. Боб не ям - обичам леща. Най-лесно е да се обадя на мама и тя да ми каже. Живея сама и не мога да си представя да си готвя, да си сипя в чинийката, да си подредя и да си седна сама да ям. Ужасно отегчително ми се струва! Моят най-добър приятел живее 3 етажа над мен и с него често вечеряме заедно. Но си правим бързи неща – пица, яйца или препечени филийки.



За Диляна и модата

Имаш собствено модно ателие. Как определяш дрехите, които правиш там?
Свобода. Това е думичката. Мотото ни е „Свободният дух на твоето поколение”. С дрехите си искам да изразявам точно това. Тези, които правя, са по-ежедневни – например тениски, които можеш да носиш навсякъде – да ходиш на фитнес, да я сложиш под сако, да спиш с нея.



Как ти хрумват идеите?
От държавите, в които пътувам, сайтове с улична мода, хората, които се обличат по определен начин, музика, филми... Не гледам марките, а хората. В Лондон се обличат по един начин, в Ню Йорк – по друг.

Какъв е стилът на Диляна?
Не мога да определя – малко Ню Йорк, малко Лондон. Понякога си мисля, че нямам стил. Но липсата на стил пак е стил. Дори когато съм вкъщи, гледам да съм облечена добре – за себе си. Избирам си долнище на анцуг например и гледам да го съчетая подходящо с някаква блуза. Не за друг, а за себе си, за собствения си комфорт.

Можеш ли да дадеш някакъв съвет как да се обличаме през зимата, така че хем да ни е комфортно, хем да изглеждаме добре?
Моите приятелки много ми се смеят, че обличам широки и големи неща, от които губя всякакъв силует. Но съветът ми е да се балансират нещата. Ако горе е широко – долу да е тясно, да има линия – например с клин или тесен панталон. И обратното. Ако си с шалвари, каквито аз много обичам да нося, нагоре да сме с по-прибрана блузка.

Коя ти е любимата дреха?
За по-студеното време нещо такова, с което съм облечена сега. Обичам да ми е широко около врата.

Голям ли ти е гардеробът?

Честно казано нямам кой знае колко дрехи. Не съм маниачка.

А с обувките как си?
Много трудно си купувам. Имам 5-6 чифта маратонки и толкова кецове. Ботуши и няколко чифта токчета. Но и те не са ми мания. Трудно си харесвам, а и кракът ми е по-тесен и почти никога не улучвам удобни.

Аксесоарите?
Обичам ръчно правени неща. Имам такива, подарени от приятели – кожени връвчици с нещо закачено на тях. Неща, в които има нещо от човека, който го е направил, неговата енергия.

Кецове или токчета?
Равни обувки. На токчета трудно ходя.

Панталон или пола?
Панталон.

Много ти отиват булчински рокли. Имаш ли планове скоро да сложиш такава рокля за собствената си сватба?
Тази стъпка не ми е важна. Виждала съм се милион пъти в булчински рокли и вече нямам никакъв интерес да го направя само за да се видя с булчинска рокля. По принцип не съм против брака. Смятам, че ако двама души го искат – трябва да го направят. Но не мисля, че  трябва да се омъжа на всяка цена. По-важно е да даваш и да получаваш всичко, което искаш от една връзка, и да сте щастливи.

Би ли се подстригала късо?
Скоро се замислих за това. Отдавна съм с дълга коса. Последно бях с къса в 6 клас. Тогава сестра ми ме подстрига. Просто е искала да подстриже тази дълга коса и да изпита кефа, който 99% от фризьорите изпитват, когато режат такава. Малко ме е страх да се подстрижа, а и сигурно бързо ще ми омръзне. За мен дългата коса е женственост. Въпреки че аз не си правя прически - обичам естествената, свободно пусната коса. В серията на "Стъклен дом" с перука с къса коса все едно гледах друг човек.



За Диляна и разните други неща

Как минава един твой ден?
Ставам, пия кафе, пускам пералня... Ако нямам странични ангажименти, съм в ателието си. Ходя за платове, материали, по магазините да нося и връщам дрехи. Към 17 часа отивам на тренировки, виждам се с приятели, лягам, ставам. И един цял ден минава като половин час.

Как пиеш кафето си?
На джезве. Нямам машина, така че нямам друг избор. Но на джезве ми е най-вкусно.

Как се разкрасяваш?
Не си правя много процедури. Ходя на масаж, ако усетя някакви деформации – целулит или друго. Ходя на козметик само при нужда. Дори и вкъщи не си правя маски. Но не мога да си легна, без да си почистя кожата, за да диша, и без крем за лице.  

Какво имаш в джобовете и дамската си чанта, когато излизаш от вкъщи?
Пари, телефон, несесер с гримове, парфюм. А сега нося на кучето някакви бонбонки за награда.

Как се казва кученцето?
Арми. Взех си го за рождения ден. Той е померан, открих го в един развъдник в Стара Загора. 


Ама, той е много е малък! Моят котарак е два пъти по-голям от него.
Да. Аз имах коте преди, много диво и правеше много бели. Снимах се за кампанията „Вземи ме вкъщи” и го взех оттам. Но лятото заминах за море и го оставих на една жена, която работи при мен да го гледа. Когато се върнах, тя ме помоли да не си го вземам, защото много били свикнали с него. Скоро ми каза, че то е станало 4 кг. А пък моят Арми е на 5 месеца и ще си остане толкова голям, колкото е сега. Обаче има 4 реда зъби и хапе като пираня.

Как изглежда домът ти?
Момичешки. Мъничък е – 50-60 квадрата. В спалнята ми тапетите са златисти на рози. Виждала съм такива в латино сериалите. Имам голяма, много висока спалня. Имам тераса с ковано желязо, направена като клетка с вплетени рози и люлка във формата на яйце. Всичко е светло. Холът ми е бял с фототапет с карта на света.

Отбелязваш ли си местата, които посещаваш на него?
Да, и тези, в които искам да отида също. Искам да отида в Индия, в Индонезия, искам пак в Африка. Ходила съм и много ми хареса там. Миналата година бях в Тайланд, на остров Пукет. Беше много красиво.

Каква си мечтала да станеш като малка?
Винаги съм знаела, че ще се занимавам с мода. Като малка рисувах много. В 8 клас вече исках да отида да уча в друг град и избрах Плевен. Но много закъснях с подаването на документите и просто отидох в училището, в което още имаше възможност. Влязох да уча химия, но изобщо не ми беше по вкуса. Учих един срок и се преместих в Техникум по облекло. После в София в НБУ завърших моден дизайн. По-натам може да се опитам да уча и да се занимавам с интериорен дизайн. Аз съм все в тази посока. Не мога да се занимавам с точни науки – математика история. Не помня грам дати.

Затова ли не ни се получи с космонавтиката в началото?

Да – не става просто.

На какво или кого най-чистосърдечно би казала „майната му”?
На жълтата преса. Напоследък излязоха милион глупости за мен. Дразня се на вмешателството в личния живот на хората и как пишат неща като цитати, все едно ти си го казал. Написано е така, че да те унижат, да те изкарат мизерник, алкохолик. В началото много се впрягах. Непрекъснато те свързват с този или с онзи, само защото са те видели заедно на някое парти. Да те разкъсват по жълтите вестници просто е зверско.