Амброaз Мопа е французин, дърводелец – прави мебели „висок клас”. На 33г. е и е решен да обиколи света… с колело. Тръгнал е от Северна Франция преди 10 месеца и оттогава заедно с 50-килограмовия си багаж обикаля пътищата на Европа в търсене на себе си. След България смята да се отправи към Турция и после към Израел. Запознахме се съвсем случайно и след като го засипах с куп въпроси – "къде спиш", "какво правиш, когато е студено", "как реагираха близките ти, когато им каза, че искаш да обиколиш света сам"... разбрах, че има какво да разкаже. Затова се срещнахме в един следобед „аха-да-завали” и си поговорихме за:

Как реши да започнеш това приключение?
То всъщност е дългогодишна моя мечта. Пътувал съм доста, но все не успявах да намеря онова, което търсех. Затова реших да направя нещо напълно различно. Сега трябва да мисля само и единствено за следващото нещо, за новата посока и е свобода да не се тревожиш за бъдещето, а да живееш ден за ден.

Разкажи ми повече за пътуването си до момента – през кои страни успя да минеш?
От Северозападна Франция отидох в Испания, обиколих Андалусия, после се върнах пак във Франция и минах през Корсика, Сардиния, Сицилия, през цяла Италия на зиг-заг. После исках да отида по- на изток, затова бях в Словения, Австрия, Унгария, Сърбия, Босна, Хърватска, Черна гора, Македония, Гърция и сега съм в България.

Какво научи за хората и за себе си по време на това пътуване?
За себе си – много неща. Но определено мисля, че е важно да се познаваш добре. Научих къде са границите ми.

На тялото или на ума ти?
И на двете. Но разбрах и че мога да ги надскачам. Границите постоянно се местят. Може би най-вече се научих да съм в час с това, което чувствам, мисля, с това, от което имам нужда, както и да съм честен със себе си. Вместо да мислиш прекалено много, е по-добре просто да се вслушваш във вътрешния си глас. Но трябва да чуваш и това, което е извън теб. Общуването с външния свят е не по-малко важно. И разбира се, запознах се с невероятни хора, наистина. Изненадах се от това колко могат да са мили и добри. Защото днешно време повечето сме строги индивидуалисти, но всъщност повечето са готови да помагат с каквото и когато могат.

Имаше ли си стереотипи за различните националности и потвърдиха ли се те?
Обичаме да категоризираме хората, но според мен това е нелепо. Пътувам доста, не само сега - с колелото, а и въобще. Не разбирам границите, за мен те са безсмислени. Понякога хората от едната страна на границата си приличат повече с онези от другата, отколкото със сънародниците си в друга част на тяхната собствена държава. Затова обичам пътуването с колело – можеш да видиш еволюцията в културата, дори и в мисленето на хората. Но в края на краищата и вътре в себе си, всички сме еднакви – искаме да сме щастливи. Това, което ме удари от началото на пътешествието ми е, че повечето хора се опитват да се идентифицират – със страната си, религията, без значение с какво… да разберат кои са, но се търсят извън самите себе си. Мъчат се да се открият в националността си, в професиите си, но не мисля, че са там. Все пак е много вдъхновяващо да общуваш с различни хора – независимо на каква възраст са, от къде са или пък с какво се занимават.

Откога си в България?
От 10-12 дни.

Откъде мина, какво те впечатли?
От Гърция отидох в Златоград, Кърджали, Пловдив и сега съм в София. После се връщам към Турция – малко лууп правя. Какво да ти кажа за българите - хората въобще обикновено са любопитни към мен, особено в малките села, които предпочитам, защото живеещите там са по-леснодостъпни. Не всички се интересуват, разбира се. Но е забавно, че по-старите питат по-младите кой съм, какво правя, но не директно мен… Иначе в България хората са по-спокойни и се чувствам добре тук. Не мога да го обясня с думи, но се усещам в безопасност, а и повечето хора говорят английски и общуването е много лесно (смее се). Но това ме прави малко мързелив – не се старая да науча много български..

Научи ли нови думи и изрази по време на пътуването си?
Да, преди да тръгна вече знаех горе-долу испански и сега съм го подобрил. Говоря малко италиански, но той не е много далеч от френския, така че не е кой знае какво. На Балканите научих само няколко думички и изрази – например „Здрасти”, "Довиждане", някои храни – което е много важно, за да можеш да си купиш… но на това местните като цяло реагират много добре, защото виждат, че имаш интерес към културата им и правиш усилие да попиеш нещо от нея. Е, произношението ми е ужасно, но те нямат против (смеем се).

Колелото не изглежда много удобен начин на придвижване –  как успяваш с всичкия този багаж?
Да, 50 килограма заедно с колелото, доста е тежко – нося много неща – палатка, прибори за готвене, инструменти, вода - разбира се, винаги малко храна, няколко книги…

Интересно ми е – кои книги си взел със себе си?
Хах, ами, странно е, обичам да чета книги, от които мога да науча нещо ново. Тръгнах с едни, но сега чета други. Когато срещам колеги-колоездачи, си разменяме – карти и понякога – книги. В момента чета роман от един индийски философ – харесват ми романи за обществото, както и такива, в които се търси връзката между съзнанието, духа и човека.

Къде спиш?
Най-често в палатката – в безплатни къмпинги или пък на плажа, в гората, където и да е.

Ами банята?
Лесно е - има реки, езера, морета, душове на плажа. Понякога хората ме канят на гости у тях и ползвам техните.

Значи не плащаш за хотели, хостели?
Понякога и това правя, да. И то обикновено е, защото искам да срещна хора. Случва се да прекарвам много време сам и ми липсва общуването. Не много често, но поне веднъж-два пъти в месеца гледам да си нарушавам иначе самотния "режим на живот".

Не се ли страхуваш, че може да ти се случи нещо лошо – когато спиш в домовете на напълно непознати хора?
Ако имам притеснения, отказвам - правил съм го няколко пъти. Вече съм свикнал да се доверявам на инстинктите си. Досега всичко е наред.

Ще спреш ли през зимата?
Не, никакъв шанс. Продължавам напред.

Не се ли притесняваш от студа?
Тази зима преживях големи студове, но пък се научих на нещо, което допреди не умеех – ако се случи да имам нужда от помощ, да я искам - имах сериозна бариера за това. Но когато ти е студено, гладен си, вали и си нещастен, отиваш и питаш хората дали биха те спасили.

Помагат ли?
Да, през повечето време. А ако наоколо няма хора, просто се доверявам на живота и нещата се случват от самосебе си. Имам много подобни истории, но имаше един случай, когато бях сам, беше тъмно, имаше много сняг, бях на предела на силите си и си казах, „Трябва да намеря нещо, каквото и да е”. И така естествено намерих място, където можеше да запаля огън, да си изсуша дрехите и беше фантастично!

Религиозен ли си?
По-скоро вярвам в духовното - иначе не спазвам религиозни догми. Но да - вярвам, че има по-висша сила.

До края на разговора ни вече е заваляло по-силно и Амброаз се отправя към магазин, за да си купи части за колелото. Аз пък му пожелавам лек път и успешно намиране... на всичко, което търси.