Какво те накара да събуеш обувките си и да станеш босоходец?

Когато бях дете, лекарят ми установи, че имам плоски стъпала. Препоръча на родителите ми да раздвижват стъпалата ми и да ходя бос колкото се може по-често. Те ми позволявах това само когато беше топло. Харесах ходенето бос от първия момент. Ходех в градината, спортувах без обувки, разхождах се, където на места, на които никой не се впечатляваше, че съм бос. Разтягането на мускулите на краката заради честото ходене бос и гимнастиката подобриха извивката на стъпалата ми. Босоходството обаче не е разрешено в училище и родителите ми ме караха да обувам обувки в града. През живота си съм носил обувки само докато съм работил в химическа лаборатория. Днес ходя бос в офиса си.

Не обичам да нося обувки, освен когато времето е наистина много студено – около 8 градуса. Преди 28 години се преместихме в Северна Бавария и оттогава все по-рядко нося обувки. В този район практикуването на босоходство е често явление. През лятото един на всеки 200 човека е без обувки. Тук никой не те задължава да си обут. Затова босоходството е лесно.

Какво промени босоходството по отношение на тялото, здравето и духа ти?

В Южна Германия хората знаят, че ходенето бос е здравословно. Моят опит доказва, че това е истина. Никога не съм страдал от студени крайници, почти не съм боледувал от грип или настинка. Наслаждавам се на цъфтящо здраве през цялото време, откакто ходя бос. Най-важното е, че се отървах и от болките в гръбнака. Ходенето бос подобрява стойката и помага прешлените не гръбнака да поддържат тялото перфектно балансирано.
Ходенето бос се отрази и на духа ми. С моята босохода душа аз се доближих максимално до природното и естественото. Това определено е нещо важно в живота ми.

Има ли в Германия специални терени за практикуване на босоходство?

През последните 20 години в Германия и съседните държави бяха открити много паркове и алеи за босоходци. Те са в няколко различи категории:
- около 12 са тези, които се водят за любители босоходци
- други 50-60 са за тичащите боси. Те са с алеи с дължина от 500 м до 5 км. Настилките са различни - вода, кал и др., за да изострят различни сетва
- има няколко къси алеи от 10 до 1000 м, с почва с различни примеси. Те се намират на детските площадки, в училищни дворове, на местата за отдих, градините на болниците, и други туристически обекти. Мисля, че наброяват около 1000.

Освен ентусиазма ми да ходя бос, се грижа за голяма част от тези алеи. Мениджър съм на едно такова място в моя роден град, подпомагам проекти и на други места, поддържам и уеб сайт на тази тематика, най-вече с информация от Германия, но също така с новини от Англия, Франция и Италия.

Разкажи ни някоя смешна история от босоходния си живот.

Постоянно ми се случват смешни неща, докато съм бос. Децата обикновено коментират по най-смешен начин. Веднъж, докато се разхождах бос в първия топъл ден на март месец (беше 12 градуса, но все още имаше сняг по земята), чух едно момченце да казва: „Мамо, мамо, мамо, този чичко не си е обул обувки, а крака.”

Друг случай - журналистка правеше репортаж за една алея за боси хора. Тя беше млада жена и имаше идея в началото аз да изляза от колата си с обувки и след това да ги сваля. Но аз не знаех това предварително и, както обикновено, дойдох бос. Тя беше много разочарована, че не се вписвам в сценария й.