Първата голяма англоезична биография на най-влиятелния политик на Стария континент – канцлера на Германия Ангела Меркел, излиза на български език. Книгата "Ангела Меркел. Непреклонната", която е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела", ще бъде официално представена на 14 май от 18:30 часа в хотел "Маринела" в София.

Изтъкнатият професор по приложна политология в университета Ковънтри Матю Квортръп проследява живота и политическия път на едно от най-разпознаваемите и влиятелни лица в съвременната световна политика: федералния канцлер на Германия Ангела Меркел. В книгата "Ангела Меркел. Непреклонната", която е първата англоезична биография на лидера на германския Християндемократически съюз, ученият разглежда подробно пътя на настоящия канцлер на Германия още от детството до изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях. Освен известните факти от живота на Меркел – че е израснала по време на комунизма в Източна Германия, че е изучавала природни науки и е първата жена-канцлер на Германия, от биографичното издание научаваме и за много, далеч по-неизвестни епизоди от живота й.

В "Ангела Меркел. Непреклонната" проф. Квортръп пише повече за полския произход на Ангела Доротеа Меркел (с моминското име Каснер), за живота на родителите й преди и след преместването им в ГДР, за годините в Лайпцигския университет (по това време преименуван на "Карл Маркс"), работата й като барман, за първите й стъпки в политиката и др.

От книгата разбираме повече за това как само за няколко месеца определяната като "кралица на Европа" Ангела Меркел се изкачва до върховете на властта и как многократно използва политическата си интуиция, за да надхитри своите опоненти. Разгледани са също темите за бежанската вълна от 2015 г., изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях.

Представянето на "Ангела Меркел. Непреклонната" на Матю Квортръпс "вход свободен", в което ще вземат участие авторът на поредицата "Власт и отговорност" Свилен Спасов и директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева, ще бъде последвано от дискусия по темата. Предлагаме ви да прочетете откъс от книгата.

Снимка: Сиела

В сянката на Берлинската стена

„Произнася се Ангеела – упорства момиченцето, – с ударение на втората гласна – Ангеела.“ Хелга Габриел, учителката по музика, въздъхва малко уморено. Тя нарича седемгодишното дете „Àнгела“, с ударение на първата гласна. Но ученичката й е едва ли не перфекци­онист и понякога става леко досадна; тя е момиче, което доста прили­ча на Люси от „Фъстъчетата“ или на Лиса от „Семейство Симпсън“. Музиката не е най-силният й предмет, макар г-жа Габриел да призна­ва, че малката госпожица Каснер „не пее зле“. Тя може да бъде и твърде напориста, винаги иска да е най-добрата и говори малко повече от необходимото. Но учителката не се притеснява особено. Ангела – или „Каси“, както приятелите наричат дъщерята на пастора – е добра ученичка. Тя е от онези, които продължават да пишат, когато другите деца започват да вдигат врява и да нарушават дисциплината; мъдро за възрастта си дете, което на моменти изглежда малко самодоволно. Но като цяло е сладур, с леко надменния си маниер. Учителката може да приеме малко перчене от време на време.

В училище „Гьоте“ не се случва кой знае какво и ученик, про­явяващ известна дързост и инициативност, е добре дошъл. Ангела се отличава и с двете качества. Тя продължава да е блестяща по матема­тика и руски и дори участва в безбройните състезания, организирани от успешната източногерманска образователна система. Но понякога Ангела има нереалистични амбиции. По природа е тромава, а поход­ката й – леко некоординирана, затова намерението й да се занимава с фигурно пързаляне е посрещнато с мълчалива насмешка.

Никой обаче не подценява решителността и педантичната подго­товка във всичко на седемгодишното дете. То никога нищо не оставя на случайността. Мотото й – леко дразнещо за другите деца – е „ни­кога не показвай некомпетентност“. Дразнещо или не, това ясно говори за подхода й към всичко. Много десетилетия по-късно, когато Ангела става канцлерът Меркел, вниманието й към детайла и мани­акалният й стремеж към правилното представяне на фактите стават почти легендарни. И много от чертите на характера, свързвани след време с най-влиятелната жена политик в света, се проявяват още то­гава. Поведението й като ученичка дори още в началното училище прилича на начина, по който тя се държи и действа, когато е на върха на политическата си кариера.

Един пример, често цитиран от Ангела, е случката с трамплина. В трети клас учителят по физическо възпитание, който има задачата да открие спортни таланти за успешния олимпийски отбор на Източна Германия, предлага на Ангела да се опита да скочи от триметровия трамплин. Тя знае, че скокът във водата с главата напред може да се окаже болезнен и вероятно учителят очаква тя да скочи в стил „пи­рон“, след което да я обяви за неподходяща. Това ще му спести време. Ангела не е в списъка на потенциални бъдещи олимпийци, затова не се притеснява много. Но тя винаги изпълнява каквото й се нареди. Изкачва дванайсетте стъпала, пристъпва колебливо и надниква към водата. Страшно е. Тя се връща. Но не слиза долу. Запристъпя на­пред-назад, анализирайки положението. Другите деца се забавляват, а някои от момчетата започват да се подхилват. Но Ангела продължава да анализира. Накрая, точно когато звънецът прозвучава за края на часа, тя скача с главата напред във водата. Тя така и никога не става скачач, но успява да събере кураж да се гмурне. Другите ученици не й се смеят; никой от тях не е скочил. А Ангела го прави, след като анализира ситуацията.

Цели 44 години по-късно германският канцлер Ангела Меркел се оказва в трудно положение и отново анализира дали да направи скок. Този път решението ще има последици за други хора, не само за нея – всъщност за стотици милиони. Германското правителство вярва, че е относително неуязвимо за финансовата криза, обхванала света след срива на американската инвестиционна банка „Леман Брадърс“ през 2008 г. То дълбоко се заблуждава. В рамките на няколко седмици икономиката на най-голямата страна в еврозоната усеща вторичните трусове на катастрофата в САЩ. 

Меркел няма голям опит в икономическата област. Била е ми­нистър на околната среда, опазването на природата и сигурността на ядрените реактори, а преди това – министър по въпросите на жените и младежта. Със сложните икономически въпроси е запозната почти толкова, колкото и със скачането от трамплин като ученичка. Както през всички години, преди да стъпи на трамплина, тя се колебае, про­така и изглежда несигурна. И както някога на басейна в Темплин, ня­кои момчета (в случая опитни политици от собствения й ХДС и от ГСДП) започват да говорят за нея: тя се „страхува“, „не става за тази работа“, „некомпетентна е“.

Но тогава, тъкмо когато времето вече изтича, тя взема изненад­ващо решение. Премислила всички възможни последици, обявява, че германското правителство ще гарантира всички спестявания в гер­мански банки. Увереността и решителността на тези думи изненадват колегите й. Изявлението й създава стабилност и й печели уважение.

По-нататък в живота си Меркел ще припомня случката с трампли­на, когато сънародниците й – а също и чуждите медии – я критикуват, че е нерешителна. Като малката Ангела, която не се интересува какво приказват съучениците й, и като възрастен политик тя не се притес­нява от критики. Всъщност за нея колебливостта е добродетел. Ана­лизът на всеки аспект на дадена ситуация е признак за сила и солид­ност, а не за обратното, казва тя: „Аз съм твърде смела, когато трябва да се вземе решение. Но имам нужда от подготовка и искам – ако е възможно – да помисля, преди да скоча. Винаги искам да знам какво ще ми се случи, дори това да означава, че не съм много спонтанна“. Германските медии продължават да я критикуват за склонността й да анализира прекалено много. Но тя прави това през целия си живот. Един политически журналист от таблоида „Билд“ я описва като „жена, която превърна протакането във форма на изкуство“.