Тя е красива, той е богат. Живеят в охолство и любов. Финансовата стабилност му дава самочувствие и увереност. До момента, в който бизнесът му се сгромолясва. Продължават да работят заедно, но парите вече не са същите. Черните му кожени обувки все по-често го отвеждат в казината, пред покер автомат и ролетките. И колкото по-голямо е желанието му да удвои финансите си по този начин, толкова по-бързо изтичат банкнотите между пръстите му. Следват семейни скандали, строгост, ревност, посягане на детето!

25 ноември е Световен ден за елиминиране на насилието над жените.

Един от видовете насилие над жените може да бъде именно финансовото. Когато той, разчитайки най-вече на материалното превъзходство, си позволява и да разпределя – 20 лв. за теб и детето, останалото за мен! Но това може да е най-"безобидното, което се случва. Следва сексуално, физическо, психическо, вербално, емоционално - насилие на различни нива, с цел злоупотреба, малтретиране и контрол. 

Тази история е истинска. Толкова истинска, колкото и всички жени и деца, които стоят зад статистиките, представяни от кризисните центровете за жени, пострадали от насилие. Защото...

...жертвите на насилие са хора като теб и мен!

Те не са герои от вестници или от сапунени телевизионни сериали. Жертва може да е съседката, която никога не отговаря на поздрава ни за добро утро; колежката, която все закъснява за работа; приятелката, която изведнъж започна особено много да харесва сините гримове. Тези жени живеят в своите малки вселени, в които насилието изгрява вместо сутрешносто слънце и боде очите им през целия ден. Най-често те се срамуват от случилото се, търпят, самообвиняват се, търсят вината в себе си. Заключват това, което се случва в дома им с ключа от входната врата, но и цял ден го носят в себе си. Тези жени плачат – когато получават поредния удар или обида. Плачат и когато останат насаме със себе си и личната си тъга и унижение. Вътрешно крещят, а всъщност мълчат, мълчат...

Ако си майка, която мълчаливо търпи насилието в дома си, просто си спомни, че в ръката си държиш тази на своето малко дете, което те гледа и иска да бъде като теб. Не го разочаровай!

Защото децата имат очите на майка си! Ако не искаш детето ти да има тези очи – не мълчи!