Очи отвори,
всичко разбери,
очи затвори
и се намери
Волф Харант
STEPPING STONES
От четирите срещи, които имах с нея, научих едно – Катрин е толкова земна, истинска, несуетна и влюбена в живота, колкото героинята на Натали Портман в демоничния филм за неистовата обсесия на балета “Черен лебед” зовеше смъртта. В антракта след виртуозния й балетен пектакъл Stepping Stones тя разплакана ми обясни, че не може да повярва колко са добри и дисциплинирани българските балетисти и как по време на репетициите е срещнала пълно доверие, разбиране и – най-важното – никаква надменност спрямо драстичните й експерименти с тялото, а точно тази реакция я е връхлитала често в модерните американски балетни трупи.
Гледах втори път Stepping Stones. Нарочно. Исках да проверя реакцията на непосветената публика. В антракта залата се взриви от аплаузи, а точно пред мен две дами спореха дали на сцената са танцували българи или американци.
Какво по-голямо признание за мощта на хореографията от това родната публика да не познае своите изпълнители?!
Много е интересно да се общува с Катрин. Тя не само говори, разказва и обяснява, но и театрализира, “изиграва” всеки свой разказ с тяло и жест, правейки малък етюд от това, което е било, е или трябва да бъде. Никога не бих повярвала, че е на 72. Просто обърнете цифрите и ще намерите точната й възраст.
ОТ ФИЗИКАТА ДО БАЛЕТНАТА СЦЕНА
Помолих я да ми разкаже за семейството си и на практика се оказа, че историята на нейната фамилия е като от филм. Баща й е небеизвестният американски физик Даниел Поузин. Руски евреин, който още преди войната благоразумно се преместил в САЩ и там се оженил за майка й.
Една от дисертациите на мистър Поузин е била отпечатана в книга, предговора за която написва самият Алберт Айнщайн. По това време Кати е едва на шест и докато танцува балет в мазето, често се заглежда в наредените по стените тежки томове с научни съчинения. Името на автора е четливо изписано: Дмитрий Менделеев.
В дългоочаквания ден цяло семейство се приготвя като за празник и всички заедно се качват на току-що купения ролс-ройс. Отиват на среща с Айнщайн. Щом стигат до реката, спират и тържествено застават до колата в очакване на голямата знаменитост. Отдалеч се очертава малка фигурка, затичана по мостика право към тях. Кати с интерес наблюдава голямото вълнение, изписано по лицата на майка й и баща й, заразена е от тяхната нервност и усеща в себе си едно огромно, парещо и досега непознато чувство. Още преди Айнщайн да е слязъл при тях на брега, Катрин Поузин се затичва към него с радостни викове: “Менделеев! Менделеев!”.
Извънредно сериозното лице на учения се сепва озадачено и само след миг той гръмогласно се разсмива с най-веселия смях, който балерината е чувала през живота си. “Ами ти, какво направи?”, не се сдържах да я попитам.
“Ами, какво... скрих се под колата. Ужасно ме беше срам”. И смехът на Катрин разлюля завесите във виенската сладкарница, където бяхме седнали.
“МОИТЕ ДЕЦА СА МОИТЕ СПЕКТАКЛИ”
“Ти храниш ли се въобще?”, пита ме озадачена при третата ни среща. Седяхме в кокетна кръчма и Катрин елегантно човъркаше шепа настъргани моркови, красиво подредени в плитка чиния. Помолих я да ми разкаже за работата си в балета с нашите момичета и момчета. Лицето й се озари. Започна да описва срещите си с тях като едни от най-емоционалните, които е имала в живота си, въпреки че името й от десетилетия се свързва с талантливата младежка трупа на легендарния “Сюзан Фарел балет” в Ню Йорк. Когато говори за българския спектакъл на реализирания с голям успех в Америка Stepping Stones, тя не е докрай сигурна дали ще бъде разбрана от публиката. Пита имаме ли подготвени зрители за метафоричен език на тялото в модерния балет.
“Това е изключително женски и феминистки спектакъл. Главно действащо лице е Жената”. На фона на драматичната, лееща се като откровение музика на американската композиторка Джоун Тауър, Жената лети във всичките й възрасти и сезони – Жената-майка, Жената-дете, Жената-любима и Жената-демон танцуват едновременно, но все пак различно и сякаш се вмъкват една в друга като живи матрьошки. Спектакъл с интимно послание, в който Мъжът се свива като дете в скута на Жената и застива в блаженство, след като яростно се е разкъсал на всички посоки.
Спектакъл, който действително поражда пречистващи сълзи. Питам я кога за последно е плакала. Замисля се, преди да отговори: “На репетицията вчера”. И се разсмива като дете. После докосва с изящни пръсти дългите си коси. Мисля си, ето един жест, който пази в себе си младостта.
Моля я да ми разкаже още малко за своето минало. Каква е била като дете. Замисля се. После ми разказва една смешна история. Как като тийнейджърка се явява веднъж седмично с баща си по телевизията с коса, вдигната на конска опашка, за да участва в импровизирано шоу за физиката. “В какъв смисъл: за физиката?” – “Ами например аз се правя на разсеяна и питам: “Татко, а защо навън вали дъжд?” – и той ми обяснява нещо за изпаренията на водата и облаците... Много забавно беше”. Чудя се как да я попитам защо няма деца. Сигурна съм, че няма, не знам защо, но съм сигурна. Малката жена се усмихва (докато се мъча да открия някакви тъжни нотки, скрити зад фасадата на широката й усмивка) и отговаря чистосърдечно: “Ами правила съм три аборта, затова. Не че не искам да имам”. После ми доверява, че всеки неин спектакъл е нейно любимо дете. Сигурна съм, че е така.
Преди да отлети за САЩ, Катрин замина за остров Крит, следвайки нишката на Ариадна. Новият й балетен проект е съвместен с Момчил Младенов, който ще се превъплъти в Минотавъра. Дано българската публика има щастието да го види отново.
