Знаете ли какво пише в тълковния речник срещу думата клише? - стереотипен израз в речта. А срещу думата брак - съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт. Ако обединим двете понятия и поразсъждаваме над нагласите на обществото, можем да си зададен въпроса бракът клише ли е, т.е. стереотип, заседнал в обществото ни, легитимиран чрез формален акт? Е, такъв отговор, в който и да е речник не можем да открием, но затова пък можем да разбием клишето брак като просто формален акт, с много силни аргументи – аргументите на Калин Сърменов и Боряна Пашева.
Той е на 35, а тя едва на 17, когато се запознават. Тогава Калин е разведен и има дъщеря от първия си брак. В момента са изключително щастливи заедно и не престават да си казват "обичам те" по 300 пъти на ден. Дори не обръщат внимание на 18-годишната разлика в годините, а и никой от познатите им не го прави. От любовта им се ражда дъщеричка. С двамата си говорихме за клишетата, любовта и голямата разлика в годините...
Клише ли е любовта сама по себе си?
Калин: Не.
Боряна: Не, как ще е клише? За всеки е различна и при всеки е най-важна.
Голямата разлика в годините помага или?
К: Голямата разлика в годините само помага – изгражда съвсем различна и вярна логика във взаимоотношенията. На едно място се събират опит и желание. Тогава резултатът е още по-добър.
Б: Осъзнаването на разликата в годините при мен дойде малко по-късно. Първо дойде любовта и изобщо не съм се замисляла, че има разлика в годините. Даже бях сигурна, че е малко по-млад (смее се). Предполагам, че в една такава връзка е важно този, който в началото е с по-голям опит, да не злоупотребява с това и да не доминира над другия, а да му даде възможност да участва наравно.
Какво казаха приятелите ти за нея/него, когато разбраха, че сте заедно?
К: Похвалиха ме, казаха „браво, моето момче, младо гадже си хванал”.
Б: Ами, първата реакция беше „не е ли много стар?”, но след като го опознаха, разбраха, че е достатъчно разкрепостен и некомплексиран. Така че това вече няма значение. И в момента за всички хора, които са около нас съм сигурна, че не им прави никакво впечатление разликата в годините.
Повече негативи или повече позитиви сте преживели заради разликата в годините?
К: Благодарение на разликата в годините сме преживели най-много забавления и много сме се смели на разни случки.
Б: Със сигурност позитиви – ужасно много си вярваме и разчитам на неговия опит да ми помага. От друга страна пък мисля, че на него му давам повече енергия за опознаване на новите неща. Изобщо не се сещам за някакви негативи.
В какво си по-добър от нея/него?
К: Ами, в нищо. Тя е по-добра от мен във всичко. Единственото нещо, което правя по-добре от нея, е да мия чинии.
Б: В боравенето с техниката, в опознаването на новите неща, малко по-лесно се адаптирам, а пък той ме учи да съм малко по-взискателна, да не решавам толкова бързо и повече да премислям нещата.
Разликата между вас двамата е цели 18 години. Смятал/а ли си някога (естествено преди момента на влюбването), че ще се влюбиш в жена/мъж с подобна разлика в годините?
К: Никога не съм предполагал дори. Никой от нас двамата не е предполагал.
Б: Изобщо не съм предполагала, не съм го и мислила по този начин. Един човек ти харесва и ако си сигурен, че това е той, си с него.
На какво си успял да я научиш, благодарение на по-богатия си опит?
К: Ами, на всичко, както каза един мой приятел - „ ти й взе акъла”. Тя е мое копие.
А тя на какво те е научила?
К: Тя успя да ме научи на търпеливост, на принципи, на логика, да не се предавам, да вярвам в себе си и в това, което правя.
На какво е успял да те научи Калин, благодарение на по-богатия си житейски опит?
Б: Отвори ми много врати и гледни точки, за които не съм и предполагала. Наложи ми се по-бързичко да взема материала, така да се каже (смее се), но в интерес на истината имаше търпението да не ми налага своето мнение, просто ми показваше гледната точка и ме оставяше сама да анализирам и да достигна до свои изводи. Доста често се разминаваме в гледните точки и досега, но общо взето ми показа шорткътите до някои места, за които щеше да ми отнеме доста повече време да достигна.
А ти на какво научи Калин?
Б: Мисля, че го научих да вярва малко повече, по-често да бъде оптимист, малко по-спонтанно да реагира и такива неща.
Как би реагирал/а, ако един ден една от дъщерите ти се влюби в по-възрастен мъж?
К: Бих я насърчил, дори вече й казах на голямата ми дъщеря, че е много логично да си намери по-възрастен мъж, но тя е много малка още и не ги разбира тези неща. Като мине време и ще схване, но като цяло я насърчавам.
Б: Задавала съм си този въпрос, защото си давам сметка на моите родители колко им е било трудно да приемат една такава разлика. Бих се притеснявала, разбира се, то е нормално и вероятно всеки родител се страхува от факта, че по-богатият опит на по-големия му дава и много начини за по-лесна манипулация. В крайна сметка всичко зависи от човека. Аз имах късмет и надявам се и дъщеря ми един ден да има такъв.
Пишете ли си любовни бележки?
К: Всеки ден си казваме, че се обичаме по триста пъти сигурно.
Б: Непрекъснато. Добре, че си купихме телефони и карти, с които есемесите са безплатни помежду ни.
Най-емоционалното ви преживяване заедно?
К: Най-емоционално ни е когато успеем да останем заедно, тъй като сме адски заети хора. Боряна дори от известно време ме кара да ходим двамата на хотел за няколко дни, за да сме само двамата. Най-емоционалните ни преживявания са тогава, когато успеем да си откраднем време само за нас.
Б: Ние гледаме да балансираме така че всеки ден да си казваме много мили неща, което е важно, за да може толкова години да се поддържа една връзка. Емоционални преживявания сме имали, пътувайки в чужбина, срещайки се с някакви нови хора и фактът, че те са реагирали по някакъв начин спрямо нас и са ни казвали колко сме симпатични и разкрепостени.
