Малко след като новата 2012 пристигна там, където я посрещах аз, се случиха неща, които почти ме накараха да повярвам в предсказанията на маите. Въпреки че Пакал, царят на Паленке, нямаше нищо общо с истеричните крясъци наоколо, нито пък помогна на лаптопа да „подскочи“ и да се удари в земята… мисълта „Е, това е краят!“ се загнезди упорито в една от гънките на лявото ми мозъчно полукълбо.

353 дни до края
21 декември 2012 година – това е последният ден от календара на Дългото броене на индианското племе маи, станал толкова известен с настъпването на новата година. Този календар, за разлика от другите два, използвани също от маите – календара на Цолкин и календара на Хааб, се използва за големи интервали от време, и по-точно 5125 години. Цикъла, който отброява календарът в момента, се нарича Петото слънце. Той е започнал на 13 август 3114 години пр. н. е. и завършва на 21 декември 2012 г. Според легендата на маите предишните цикли са завършили с разрушения, предизвикани от земетресение, урагани, изригване на вулкани и потоп.

Означава ли това край и на света, в който ние живеем?  

Климатичните промени, и по-точно масовото затопляне, са приемани като едно от основните предзнаменование за край на света. Енергията на слънцето, като причина за предизвикване на бури, торнадо, цунами и други природни катаклизми, ни карат да приемаме с уплах всяка капчица дъжд и да гледаме с подозрение към небето при всеки по-бурен порив на вятъра. Всъщност според синоптиците периодът на затопляне на земята завършва. През идните 8 години се очаква застудяване с не повече от 1 градус, което на нашите географски ширини почти няма да бъде усетено.

Краят на календара и респективно на света обаче е само половината истина. Всъщност след този пети цикъл се очаква период на еволюционен скок, който да доведе до сериозни промени. Хората ще потърсят отново своите корени в природата, ще открият близостта на растенията и животните, изгубени във времето на стремеж към материално благополучие, кариера, власт, и т.н.

Предреченият край
Да живеем като за последно или да махнем с ръка и да си кажем „Глупости“? На маите не им пука за никое от тези наши действия. Тогава? Тогава - да ни пука на нас самите, за нас самите.
Ако очакваме нещо да се случи, несъзнателно започваме да се държим така, че самото ни поведение се превръща в предпоставка то да се случи. Остава да насочим енергията си да се случи това, което искаме, а не нещо си, дошло от цивилизация, която макар и много интелигентна, е изчезнала.

Можем просто да приемем предречения край като край на развитието на човешката цивилизация в една определена нейна плоскост, а след това скок – надолу, нагоре, настрани... Защото, съгласете се, че се категоричното изличаване на нещо, строено до преди малко и новото му подреждане, е характерно повече за детската игра с кубчета, отколкото за цивилизация, чиято писменост се доближава до бинарния код.

Така 2012 ще бъде поредната, не последната!