Понякога съм тъжна без причина. Дръг път, по същия повод, съм весела.

Зле съм с ориентацията.

Изнервям се няколко дни преди цикъл, а в критичните дни съм кисела и дръпната.

Хапя си устните, когато съм притеснена.

Искам около мен винаги да е подредено, но не винаги ми се подрежда и чисти.

Знам, че прасковено и карамелено са и цветове, не само вкусове.

Не мога да изляза от вкъщи, без да съм се видяла за последно в огледалото.

Ходя на маникюр не защото не мога да се лакирам сама, а защото така ми харесва.

Понякога не ми се прави секс, друг път наистина ме боли глава.

„Защото аз така казвам!” може да е довод. Поне за мен.

Оглеждам се във витрините на магазините и огледалата на асансьора.

Нося много непотребни неща в дамската си чанта.

Обожавам шоколад.

Мога да разглеждам козметика, домакински пособия и мебели с часове и пак нищо да не купя.

Понякога обаче купувам абсолютно излишни неща.

Човъркам си из храната, бутам лука от салатата и изрязвам мазното от пържолата.



Пищя, когато видя паяк, змия или умрял плъх.

Мога да сметна дали ще ми стигнат парите до края на месеца, ако си купя и тези обувки, но понякога сметките ми излизат криви.

Умилявам се, когато видя малки деца, малки кученца, малки котенца…

Когато се събуждам, съм рошава и миглите ми не са дълги и гъсти.

Плача на филми.

Бия се като момиче – скубя, ритам, хапя. Защото СЪМ момиче.

Мога да пия домашна ракия в пластмасова чаша, мога и "Манхатън" от кристал в Ню Йорк.

Аз съм жена. Ако ме харесваш, харесвай ме такава, каквато съм! И не се опитвай да ме променяш.