.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Герданче от грозде, обеци от череши и на баба мекиците

Бистра Момова, Ladyzone.bg | преди 4 години
герданче от грозде
Да си спомним за детството и как палаво си похапвахме без прибори

За децата всяко ядене на храна, което изключва използването на вилица, лъжица и нож, изглежда екзотично и примамливо. Така виждах нещата и аз – всичко, което беше забранено за децата, ми се виждаше по-сладко, по-ароматно и по-екзотично - да разлепвам бисквитите с бял крем една по една, да пълня бухтите със сладко, което винаги се разтичаше и да гълтам фъстъци във въздуха…

От детството си имам страхотни спомени, свързани с различни аромати. Така например зимата ми миришеше на нафталин от дрехите, които мама изваждаше от гардероба, пролетта ухаеше на цъфналите кокичета на двора, есента свързвах винаги с мириса на печени чушки, които скоро след това се превръщаха в лютеница. А лятото – то миришеше най-вълшебно и омагьосващо, защото него прекарвах на село, където баба не преставаше да се върти около печката и винаги имаше нещо вкусно за хапване.

спагети


Мустаци от спагети? Защо пък не?


И тъй като лятото все още не е свършило, а аз искам да запазя в сърцето си този сезон, за да ми е топличко и уютно на душата през зимата, искам да ви споделя как обичах да си похапвам като дете от бабините вкуснотии. Предполагам, че долуизложените екзотични практики на ядене са били свещен ритуал за всяко едно дете…

Мирисът на лято за мен е мирисът на мекиците на баба

палачинки


Баба не знаеше какво е палачинки, нито пък дали растителната или животинската мазнина е по-полезна за пържене, но затова пък приготвяше божествени мекички – уханни и топящи се в устата. Сутрин обичах да си поспивам до късно, за да имам сили за нови подвизи през деня, но ароматът на мекици се пропиваше от кухнята през коридора, та чак в моята стая, и ме събуждаше рано-рано. Баба знаеше как обичам да си похапвам от тях – на масата винаги освен мед, имаше и сиренце. И двете домашно приготвени. Намазвам си мекичката с мед, завивам я на две, а сиренцето си похапвах като допълнение с ръце. Този вкус, на сладко и солено, ми е любим, и днес продължавам да ям по този начин и палачинките, които си приготвям сама.

Купешките бисквити с бял крем по средата си бяха голям хит по мое време
Нали си спомняте рекламата на едни нашумели напоследък бисквитки – „…отлепи, оближи, потопи…”? Когато я гледах за първи път по телевизията, си помислих, че създателите й са проникнали с взлом в моите детски спомени и са откраднали идеята… Та, хапването на бисквити с бял крем не беше просто хапване, а цял ритуал, който често ми навличаше мамините забележки, че така не е прилично да се яде. Спомняте ли си?

герданче от грозде


А някога да сте нанизвали грозде на конец, така че да изглежда като герданче?

Баба правеше чудесни мекици, а мама беше ненадмината в приготвянето на бухти
(градският вариант на мекиците). Бакпулверът така надигаше тестото, докато се пържеше, че по средата оставаше дупка. Която в никакъв случай не ми пречеше. Дори напротив – с отработени движения си гризвах малко парче от бухтата, в която зейваше голяма дупка, след което я пълнех със сладко от череши. Любимото ми. Дотук нищо екзотично. В момента, в който се опитвах да отхапя от бухтата, сладкото се разтичаше от топлината, а мама отново искаше да ми отнеме от сладките мигове на детството, за да ми покаже как се яде правилно.

В редките случаи, в които мама ми приготвяше сандвичи
(изключително държеше да се храня предимно с готвена храна), обичах да ги хапвам на етапи. Техниката научих от едно комшийско дете, което често похапваше филийки с лютеница, сирене и салам – първо изяждах коричките – огризвах филията от всички страни, така че за накрая да остане най-хубавото, меко и богато гарнирано парченце със салам и сирене – средата.

мляко


Спомняте ли си за млякото, което винаги пиехме, така че да ни останат мустаци?

Сладоледът също е сред любимите детски вкусотии през лятото
Може би, защото ни забраняваха да хапваме често от него, за да „не ни заболи гърло”. За гърлото ми моята майчица не се притесняваше, по простата причина, че обичах да изчаквам той да се разтопи, след което да го изпия със сламка. Днес, като се замисля изразът „да изпия сладоледа със сламка” ми звучи като доста екзотичен начин за консумиране на ледено-сметановата наслада.

С умиление си спомням и за фъстъците, които се търкаляха по земята като преяли рускини

С брат ми си устройвахме турнири по ядене на ядки като ги подхвърляхме във въздуха и ги улавяхме с уста. И да си призная - и днес продължавам да го правя (не винаги, разбира се) по простата причина, че бях най-добрата в яденето на фъстъци без ръце.

череши


Сещам се и за още много други лудории – как си слагахме черешите по двойки на ушите за обеци, как шоколадът въобще не достигаше до стомахчетата, защото се разтапяше по ръцете ни и как захапвахме жадно цяло парче диня, още преди да е нарязано.
 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Колко често подстригвате косата си?