Има ли някой, който би отказал животът му да е подреден, мислен-премислен и режисиран като филмова лента? Искам ли да живея във филм? Замислям се… и категорично отговарям с да. Искам да се пренеса в поредицата „Здрач” и да си остана докрай в нея. Може би ви звучи тривиално, но да -това е моят избор.
Желая да бъда обичана във всеки един миг от вечността и да изпълнявам мисията си на жена.
Искам да чувам думите „обичам те” до края на живота си от един-единствен човек. А той да посвети живота си на мен. Искам да живея в свят, където злободневните проблеми са далеч от нас. Да знам, че той не е „със слаби ангели” и че след поредната вечер по мъжки няма да дойде и да ми каже „Мило, ние нямаме нищо общо. Искам да се разделим”. Защото тогава ще поискам земята да се отвори и аз повече никога да не изляза от там. Не искам да изпадам в агония пред приятелките си и да го търся във всеки следващ. Защо да минавам през всичко това, когато мога да разполагам с обичта на някой, който с една целувка ще ме прероди и ще ме засипва с внимание всяка секунда. Ще ме кара да се чувствам жена - при това истинска, както би трябвало да се чувствам в нормалния живот. Ще знам, че съм единствена и умра ли, той ще умре с мен.
Някой би казал, че съм егоистка. Не го отричам!
Всяка жена трябва да бъде, да получава винаги повече, отколкото да дава. И макар че Бела от „Здрач” е също толкова всеотдайна, колкото и Едуард, аз няма да бъда, защото още ближа белезите от една съвременна любовна битка. Едуард ще бъде моето спасение. С вампирската си любов ще ми помогне да забравя и да продължа напред, така все едно винаги е бил част от живота ми.
Но живея в сбъркан свят, където мечтите са само мечти. И аз ще продължавам да си гледам „Здрач”, за да се откъсна от реалността и да се срещна с човека, който ще промени живота ми.
