Ранна утрин е. Розово-златното на слънцето едва-едва е докоснало хоризонта. Колата се движи през Айтоския проход. Бог да благослови човека, измислил лаптопа, така че сега да мога хем да пътувам, хем да записвам топли-топли морските си впечатления. На 240 км от брега на морето съм, но мисълта ми още не е напуснала прохладното и удобно легло в хотелчето в село Езерец. 

Къде е това ли? Сигурно има много българи, които си задават същия въпрос и... по-малко румънци, питащи се същото.

Село Езерец е на около 25 км от българо-румънската граница при КПП-Дуранкулак. Според преброяването от 2007 г. има157 жители. Не видях толкова. Всъщност дори половината не видях. По-скоро имах чувството, че в цялото село сме аз, съпругът ми, двама-трима от персонала на заведението и доста румънци.

Почивката в село Езерец не е за хората, които са свикнали да отсядат в хотели с all inclusive услуга. Не е и за тези, които обичат лукса, харесват шумните нощни заведения и лудите купони до сутринта. Езерец е място за романтици, фотографи, за хора със сантимент към миналото, за търсещи тишина и спокойствие, за семейства, които искат да покажат на децата си какъв е животът на село.

За сметка на броя хора, в района има невероятно много птици - стотици видове, различни по размер, окраска, оперение и цвят. Земите около Езерец са включени в защитената зона на Шабленския езерен комплекс. Тук са установени 260 вида птици, от които 70 са включени в Червената книга на България. Мястото се обитава от световно застрашената червеногуша гъска, голяма и малка белочела гъска, поен лебед и зеленоглава патица. И дори аз самата да мога да различа само чапла от врабче, тук сезонно се появяват къдроглав пеликан, малък корморан, тръноопашата потапница,  голям креслив орел, както  други със странни имена - ливаден дърдавец, морски дъждосвирец,  черночелата сврачка, кафявокрил огърличник, кокилобегач и вечерна ветрушка.

Във високия орех в двора ни всяка вечер се събираха рояци от всички тях. И се започваше едно надвикване, едни караници, спорове... Със сигурност там беше птичето народно събрание.

шабленска тузла

Шабленското езеро е свързано с Езерецкото езеро чрез изкуствен канал. Бреговете им са обрасли с тръстика и папур. Северно от Шабленското езеро има  изкуствени насаждения от бяла акация и американски ясен. Шабленската тузла пък е известна с лечебната си черна сероводородна кал.

Кметството и магазинът в Езерец се намират в една сграда. На едно място може да се оплачете на кметския наместник, на същото да изпиете една студена бира, ако не ви реши проблема. Тук е и местният любовчия и побойник.

рижко

Рижко има само с едно око, половината от едното му ухо е отхапано, а краят на опашката му е счупен. Посреща ме от далече с гърлено мърмяу и без изобщо да се съобразява с присъствието на съпруга ми до мен, започва да се гали в краката ми. В момента, в който клекнах, се покатери върху мен и започна настойчиво да се отърква в бузите ми и да ме целува. Не се страхува от хора, което ми подсказва, че травмите не са от човешка ръка, а от бой с други котки. Настанява се удобно в скута ми и изобщо няма намерение да помръдне от там. Това ми припомня две неща -  че не обичам обсебващи мъже и че ако продължа да го галя, никога няма да разбера какво има зад завоя.

В Езерец няма асфалтови пътища. Всичко е чакъл, пръст, трева и дупки. Къщичките са ниски и малки. Явно беднотията на хората в този край от едно време ги е принуждавала да си строят малки домове, колкото да има къде да спят. А всяка педя от големите дворове са използвани, за да отглеждат плодове и зеленчуци. Някои къщи са по-ниски дори от каменните дувари, които ги ограждат. Покривите са обрасли с мъх или бръшлян и повдигат старите керемиди, през които дълго са се промушвали.

Времето е оставило следа и върху селската църква. Срутена е и сега представлява по-скоро коруба, отколкото сграда. Няма как да не ми се прииска да се приближа. Опитвам се да вдигам шум, докато минавам през тръните, за да подплаша свитите по камънаците змии и смоци. Ръждясалата желязна порта си има и катинар, но с леко побутване се отваря. Слънцето играе красиво с кованото желязо по прозорците и избуялата зеленина из процепите. Представям си картини с кльощави старци със свалени калпаци, които държат запалени свещи, и жени с кенарени ризи и червени забрадки, довели децата си за кръщавка тук. Магията на храма е най-завладяваща по тъмно. На фона на синьо-черното звездно небе луната каца точно върху нащърбената стена на църквата и я облива магично със светлина.

църква

Миналото е на всяка крачка. В металните табелки на дворните порти, стадата гъски, които спокойно се разхождат по пътищата, непознатия човек, които приятелски те поздравява сутрин рано, закачените по белите варосани стени на къщите пошивани ковьорчета...

До плажа на Езерец се стига по 3 км път, минаващ през слънчогледовите ниви. Децата, дошли за лятото при бабите си тук, се връщат от морето с пясък в косите и прашни от пръстта ходила. Изморени са и от слънцето, и от ходенето. Личи им по зачервените бузи и отмалелия дъх. Но пък как светят очите им!

Над плажа има малка борова горичка, в която може да се къмпингува. Дърветата хвърлят приятни, прохладни сенки, а морето е само на няколко метра. Плажовете са девствени и красиви. Такива, каквито ги познаваме от детството си – без надвиснали високи хотели, без барове и заведения... Циментова буна указва мястото, от което започва плаж без охрана. Рибарски лодки, изсъхнали от слънцето растения, малки трънчета по пътеката над плажа, охлювчета на почти всеки стрък, отдавана увехнали макове, едри мидени черупки, пръст и пясък, счупени рапани...

В Езерец, накрая на света, са се събрали всичката тишина и спокойствие, облекли са селски дрехи и си седят на пясъка край морето.