В живота на българина за обидни се считат различни прояви, обидата има различна стойност и се наказва с различна строгост.

Обиди и наказания във времето

В старобългарските закони почти няма предвидени наказателни разпоредби за телесни увреждания и обида. Най-вероятно отношенията между обиден и нанесъл обидата са били уреждани чрез саморазправа. Ако получател на дарение обиди грубо своя дарител, то тогава бива лишен от дарението. Децата, които са обидили сериозно своите родители пък били лишавани от наследство.

По времето на княз Борис I обидата била считана за едно от престъпленията срещу личността. Според Закона за съдене на людете най-често се прилагало кръвното отмъщение.  

В периода около Първата световна война в България обидата и клеветата били осъждани и наказвани според народното обичайно право. За обида се смятало да грабнеш калпака на някого и да го удариш в земята, да удариш на някого плесница, да напсуваш някого, да целунеш чужда жена или да отрежеш косата на мома.

Обидно по света

Различните култури възприемат като обидни различни прояви. В Близкия изток се счита за тежка обида да те замерят с обувка (каквато получи американският президент Буш от иракския журналист Мунтазир аз- Зейди)

В Бразилия, Южна Италия и Гърция знакът ОК (палец и показалец, свити в кръг, другите три пръста разперени) се счита за вулгарен и обиден. В някои части от бившия СССР и в Германия – за просташки, в Южна Франция - означава нула или не важи.

Твърде настойчивият поглед се смята за израз на високомерие и е обиден за африканските, азиатските и индианските народи.

Знакът на победата (вдигнати палец и среден пръст, образуващи остър ъгъл) е  обиден в Австралия, ако е направен с длан, насочена към събеседника. Тогава означава “Изчезвай!”, с голяма доза грубост и презрителност.

Обидите на известните

Симпатичният френски президент Никола Саркози е известен с хапливия си език. Едни от цветущите изрази, които казвал за свои колеги, са:

/за Ангела Меркел/ "Тя винаги казва, че е на диета, но винаги си взема допълнително сирене."

/за гърците/ "Гърците са вирус, който трови Европа."

От своя страна, британският премиер Дейвид Камерън нарече Саркози "грaдинско джудже".

Къртни Лав използва профила си в Twitter, за да обиди дизайнерката Даун Симорейнкър, като я нарече „ку*рва и лъжкиня”. За това си своеволие певицата беше осъдена да плати 430 000 долара.

Филмовият режисьор Брет Ратнър обиди хомосексуалистите като заяви, че "репетициите са за гейове", но използва твърде нецензурна дума - rehearsing is for fags. Заради тази си проява Ратнър трябваше да се откаже от длъжността продуцент на церемонията по връчването на наградите "Оскар" тази година.

Модерни обиди


Спомняте ли си онези кифли с (истински соц) шипков мармалад, които ни даваха за закуска в столовата в училище? Или пък зелените пластмасови лейки, с които майките ни поливаха градината и саксиите с червено мушкато на прозореца?

Кифла, лейка и пръчка – уж съвсем нормални думи, но не съвсем. Всички тези съществителни от женски род всъщност се използват по-често като обиди, отколкото в буквалното им значение, което е описано в тълковния речник.

Кифла се използва за безвкусно гримирана жена с незаслужено високо самочувствие и претенции. На блузките и чантите й най-често с лъскави пайети пише Fashion. (А знаете ли, че кифла с вафла е висша форма на кифла?)

Куха лейка
се използва за глуповатичка жена, която не разбира основни понятия, трудно усвоява новости и като цяло се изказва неподготвена. Синоними: хралупа и вдлъбната.

Селска пръчка
се използва за жени с поведение и стил, демонстриращи желание да се наложи в обществото и в сърцето на някой богат мъж само и единствено с външния си вид, без покритие от умствен капацитет.

Други в табелката на семейството Обидни (отново от женски род !) и на върха (засега) на еволюционното дърво са:

отровна гъба
хралупа
тиквена семка
сапунерка
трътка
скумрия
жмуда
пача
джофра
саздърма
гъбена чорба

И все пак да не забравяме старата и мъдра народна поговорка –
Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя.