.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Да, силикон...

сп. "Жената днес" | преди 5 години
Да, силикон...
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
"Ще си сложа силиконови гърди на 1 октомври 2007 г. Планирам това от 4 години." - от темата "Зацицляне" - сп. "Жената днес"
Ще си сложа силиконови гърди на 1 октомври 2007 г. Планирам това от 4 години. Причините да мисля толкова дълго време по този въпрос са много. Силиконовите гърди са начинът да започна с ново самочувствие четвъртото десетилетие от живота си. Съзнавам напълно, че поемам риск. Най-големият е, че силиконът няма да ме направи по-щастлива, даже напротив. Според статистиката

15% от жените с импланти се самоубиват.


Този процент при „естествените” жени е много по-малък. Близо до ума е, че не силиконът е причината за депресията и самоубийството, а депресията не се решава със слагането на силикон. И тъй като депресиите ми са в рамките на санитарния минимум, се надявам да остана в щастливите 85% живи силиконови красавици.

От 4 години искам да си сложа силиконови подплънки, обмислям го по всякакъв начин, проверявала съм колко струва, как се възстановяваш след това, боли ли, има ли шевове и може ли да ги носиш без сутиен. Познавам много жени, които са направили тази стъпка и с охота отговарят на въпросите ми. Едва ли има човек, който повече от мен да иска нов бюст. Мечтая за по-големия размер още от 10-и клас, когато разбрах 2 неща – няма да стигна по-голям номер от 2В и всички мъже са цицомани, или поне не познавам онези, които не са.

Страх ме е от операцията, от възстановяването, от страничните ефекти, от депресията, от рак на гърдата, от неизбежните коментари, които ще последват, от определението „пенсионирано Барби”, от недостойния начин, по който приемам остаряването. Най-лошото е, че

силиконовият бюст не е в моя стил

Никога няма да го покажа в изрязано деколте или в опъната фланелка с камъчета „Сваровски”. Не отива и на ниските спортни обувки, които нося. Не демонстрира предимство на интелекта и бързина на мисълта, далеч е от чувството за хумор и като здрав компенсаторен акт издава несигурност и неудовлетвореност. Всеки кубик силикон измества сериозни количества от човешкото ми достойнство. Но всичко това не ми попречи да предплатя предстоящата операция с кредитната си карта. За да няма връщане назад.

Въпросът днес е не дали ще го направя, а как стигнах дотук. Къде отиде вярата, че всичко се случва в главата на човека, че очите виждат това, което искат, че без да съм прекалявала с Пауло Куелю, мога да говоря или мълча еднакво умно. Че съм сладка, образована, обичана, самостоятелна, обичаща и разумна. Тогава защо си позволих да застана на тъмната страна, защо преследвам маниакално не що, което няма да ми донесе нищо. В момента, в който пиша този текст, се опитвам да намеря отговора, който беше някъде тук наоколо, затрупан на бюрото ми или паднал под него, на една ръка разстояние, и все пак не го намирам.

Нещо ми пречи да погледна отвъд ирационалното си желание и това ме насочва към отговора.

Гърдите са може би най-мощният стимулатор за ирационално поведение у мъжете

Подобното може да победиш с подобно. Стотици пъти съм виждала как момчета и мъже се парализират като заслепени от фарове на кола животни при вида на хубав голям бюст. Надушват го през черно поло, шалове и палта. В блажените мигове на заслепението в главите им не протича нито една разумна мисъл, не се случва нищо и точно затова не можеш да им се разсърдиш.

Сега разбрах - големият бюст, в частност силиконовият, е акумулаторна батерия. Пести енергията ти да направиш добро впечатление от пръв поглед, което иначе е трудна и изморителна работа. Силиконът е още една жертва пред олтара на божеството днес - НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Големият бюст означава да си винаги едни гърди напред, когато става въпрос за другия пол.

Без усилия.

Попитах един свой приятел дали е „за” или „против” силикона. „Кой може да бъде против силикона”, се учуди той. Тук е мястото да кажа, че категорично не поставям знак за равенство между силиконовия бюст и всички останали разкрасителни процедури като липосукция, ботокс в лицето, опъване на бръчките, перманентен грим и т. н. Хубавият бюст е философия, свещена територия, символ. Той означава само едно - че гордо развяваш своята женственост, че мъжете все още са мъже, а жените - все още са жени.

Това не значи, че не харесваш тялото си, че не си се помирил с него, а че искаш да го възнаградиш със съвършенство. Той е доказателство за това, че желанията ни са живи и не се срамуваме от тях. Силиконът няма да ми попречи да остарея като катедрала, защото по-важно от това какво започваш е да знаеш къде да спреш. „Кой може да бъде против силикона” - най-добрата сделка с твоето его и тяхната слабост.

След като се опитах да намеря отговора на фундаменталния въпрос „защо силикон”, не мога да подмина и малките, но полезни предимства на новия бюст:

• Получаваш място във фантазиите на мъжете на цената на няколко чифта хубави обувки.
• Няколко килограма отгоре си личат много по-трудно, ако бюстът ти е голям.
• Можеш да носиш спокойно дрехи като потничета, рокли с гол гръб и бюстиета, под които не се слага сутиен.
• Можеш да носиш бански без банели.
• Да не се притесняваш от нощно къпане и нудистки плаж.
• Имаш чудесна нова тема за среща с приятелки в неделя следобед.
Какво съм чакала досега? Остават месеци до момента, в който гордо ще разходя новото си силиконово достойнство по софийския подиум. В черно поло, през октомври.

Мъже, треперете!
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как се обезкосмявате?