Група отдавна дипломирали се студенти посетили един от своите професори от университета. Всеки от тях имал успешна кариера и реализация в обществен и личен план. Приятният разговор от началото скоро се превърнал в поредица от оплаквания от напрегнатата работа и ежедневните проблеми. За да почерпи гостите, любезният професор донесъл кафе и десетина различни чаши. Сред тях имало порцеланови, пластмасови, стъклени, керамични... Някои изглеждали съвсем обикновени, други били изящни и скъпи, трети – с причудливи и странни арт форми. Професорът предложил на гостите да си налеят от ободряващата напитка. Когато всеки от тях си сипал кафе във взетата чаша, той казал:
- Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените останаха на масата. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Всички искахте кафе, но всеки съзнателно поиска и най-хубавата чаша. А после дори започнахте да оглеждате чашите на другите. Животът е кафето, а работата, парите и социалното положение са чашите. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме истински да вкусваме от напитката!"
И въпреки това кафето определено е по-вкусно, когато се пие от любимата чаша. Доказано е, че човешкият мозък запечатва дневния ритуал, свързан с пиенето на кафе. Когато той се извършва по точно определен начин, тогава удоволствието е максимално. Честото пиене на кафе в една и съща чаша ни кара хората да свикваме с вкуса и да вярваме, че именно той е най-добрият. Така асоциираме вкусното с определен предмет и всеки следващ път посягаме именно към него.
Чашата за кафе може да бъде най-верният любовник. За някои жени това е първото, което обгръщат с ръце и целуват с устни.
Хората често купуват чаши и само заради красивия им дизайн. Колекционират ги, а в тях никога не сипват дори капчица.
Чашите винаги имат своя история, която неизменно е част и от нашия живот.
Черни керамични чаши със златно покритие на около 50 години. Подарени са на дядо ми за пенсионирането му. Времето е оставило следи си по тях - счупена дръжка, ожулени ръбчета... Но са ми много свидни. Носят спомен за дядо.
Чаши за влюбени. Взаимно се допълват. Качени една върху друга овцете от рисунката стават цели, иначе главите и краката им "летят" хаотично. Забавни са.
Черна чаша с бял надпис - класика. Спомен от предишна работа. Винаги, когато пия кафе от нея, си припомням забавна случка с бивши колеги.
Авторска чаша от приятелки, които се занимават с грънчарство. Интересна форма - пясъчен часовник. Това беше първивят ми досег с ръчно правените неща. 
Чаша за чай и аз май винаги съм пила кафе в нея. С тънки керамични стени е и се мие много лесно. Единственото приятно нещо, останало за спомен, от неприятни хора.
Чаши с нестандартни чинийки. Поставят се не в средата, а в единия край. Леко повдигат тънката чинийка от алпака с тежестта си. Иначе са стъклени. Приличат на руски и само заради тях бих си купила и самовар.
Най-обикновена малка чашка за едно левче. Купена от района на софийската автогара. След като я купих, прибрах портмонето си в джоба на якето, а 10 метра след това ми го откраднаха. Но както се казва - всяко зло за добро. В тази критична ситуация получих помощ от двама приятели. От тогава знам, че винаги мога да разчитам на тях.
Една от най-нелюбимите чаши. Кафето в нея просто не е вкусно. Купих я само за да отида в магазина, в който продаваше момчето, в което бях влюбена. Не се получи връзката ни, сигурно затова и да пия от тази чаша не ми е приятно.
Чаша от далечен познат. Има цвят, има цветенце дори, но си няма специална история.
