.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Аз, блондинката

сп. "Жената днес" | преди 5 години
350476.jpg
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
По темата "Блондинки" - текст от Лилия Попова.
Една блондинка родила близнаци и започнала да плаче в болницата. Сестрата минала и я попитала:
- Защо плачете?
- Защото не знам какво да кажа на съпруга си!
- За какво?
- Нали родих две деца?…
- И…?
- И какво да му кажа за другото?!
- Нали са ваши?
- Да, но какво ще кажа за другото дете?
- А?
- Едното е от него, а другото?
- Хм... права сте!

Не знам колко пъти чух този виц, докато бях бременна с близнаците си, а и години наред след това. На третия път започнах да отговарям: „Е, как, при мен едното е от френска любов, второто – от непорочно зачатие.“ 

Обичайно продължавах да философствам с аргумента, че една истинска блондинка, руса навсякъде (подсеща ме за друг „любим“ въпрос за цвета на скритото от очите окосмяване), неизбежно потъмнява при раждане – налага й се да поумнее, тъй като родителството изисква комплексни качества и поне малко акъл (не че е задължително).

Колкото и да се старах – родих близнаци, боядисвах се черна (ефектът е стряскащ като при циганка с платинени коси), останах си естествено руса и на 40, без бели косми даже. Собственият ми 12-годишен син от години отбелязва как в слънчеви дни през лятото съм ставала много руса, пък през зимата нещо... потъмнявало. И понеже е наследил майчината си ирония, може би, периодично идва и ми разказва новите вицове за блондинки от нета.  Аз съм намерила начин да му „отмъщавам“: когато иска от мен да помогна с някакви задачи от състезателната математика („нали ме караш да ходя на тези курсове, хайде реши ми я ти тогава, нали си била отличничка“), аз го поглеждам невинно и казвам: „Майка ти е блондинка все пак!“.

Истината е, че едва

напоследък се „примирих“ окончателно с цялата митология около цвета на косите си

и започнах да я използвам, когато ми изнася. А дълго време скачах като бик на червено при всякакво съмнение, че не мога да се справя с нещо. Аз ли? Хехе, аз мога да измисля решение на всеки казус, да върша 100 неща едновременно и имам въображение за отбор блондинки, взети заедно. Стига да искам, защото има неща, които са ми неприятни и тях ги отказвам.

Родила съм се беличко и русичко като шведче. В голяма фамилия кестеняви и като цяло тъмни родители, баби и дядовци, лели и чичовци, с изключение на дядо ми по бащина линия, чиито черти нося. Той си беше рус до патриаршеска възраст. Този рецесивен ген, промъкнал се през поколение (току-виж и аз съм завъдила някое русо внуче), ми е дал не просто русите коси, но и ясносини големи очи, изцяло светло окосмяване навсякъде (дългите ми мигли и веждите също) и нежна, прозирна, бяла кожа. Всичко това звучи почти поетично, но носи със себе си куп проблеми, но за тях – по-късно.

Едни от първите ми детски спомени са как някакви баби и лели из квартала се умиляват от туй беличко като ангелче дете. Ангелче ли? Това значи добричко? Явно дотолкова ми е било опротивяло, че включих на макс и лошотията, и ината, с който още се помирявам, та си спомням, че се опитвах да правя какво ли не, за да се докажа като „черна овца“, същество със собствено мнение, което няма как да бъде някакво си ангелче. (Сега си знам, че съм ангел, но това няма връзка с цвета на косата ми :)). 

Правех всевъзможни детски щуротии, като същевременно гледах да се доказвам колко съм добра във всичко. Посланието беше: кой казва, че послушните деца, ангелчетата, са добрите и талантливите? Сега осъзнавам: явно дотолкова не съм искала да ме идентифицират с добричките, че с годините това се отрази и на външния ми вид – по-скоро изглеждах груба и мъжкарана, отколкото нежно, бяло и добро ангелоподобно същество.

В тийнейджърските ми години, разбира се, се опитвах да използвам русите коси и сините очи по предназначение. Т.е. къдрех се, тупирах се, стилизирах се, гримирах се, но вътрешността си оставаше същата – антиблондинска.

Не се научих да пърхам с мигли, да изглеждам безпомощна и да казвам: „Да, скъпи!“

Ненавиждах моментите, в които се изчервявах (а се случваше често) – личеше ми от километър. Бузите ми пламваха и ставаха яркочервени, което нямаше как да не води до някоя и друга подигравка по мой адрес, и то в много важни и драматични моменти.

През лятото на плажа пък ставах яркочервена като рак – в зрелия социализъм не се говореше за вредата от слънчевото изгаряне, нито имаше 50-и фактор UV защита. И вместо шоколадово секси, се разхождах червена и люпеща се на парцали. Което доведе и до някои интересни преживявания. Бях на 16 и едно лято на Албена се забавлявах много с българските гларуси, които твърдо убедени, че съм шведка или в краен случай източногерманка, се надпреварваха да ме свалят на развален английски. А моят, от Софийската английска, беше вече доста добър и истински се забавлявах да откривам гларусните методи на мечтаещите за един друг свят родни момчета и мъже.

Червена и люпеща се е само част от физическите неблагополучия на естествената блондинка. Общо взето, ако иска шоколадов тен – автобронзантът е единствената опция. Ако искаш да се вижда, че имаш мигли – спирала всеки ден, което неизбежно води и до потъмняване на веждите. Блондинството върви ръка за ръка с нежнобяла кожа, върху която, както се казва, факторите на околната среда, разните му свободни радикали, влияят много по-драстично. И изисква двойни грижи, ако не искаш да се сбръчкаш, покриеш с лунички и белези преждевременно. Да не говорим, че всеки опит да махнеш русите си мустаци води до продължително зачервяване и опъпчване на третираната зона. А руси мустаци лазери и други модерни технологии за обезкосмямане не ловят – те работят с пигмента в косъма. Тънки, нежни и светли, те все пак са си косми и растат в по-големи количества на квадратен сантиметър, отколкото при брюнетките, прочетох наскоро.

И в по-зрелите си години не се примирих с блондинката вътре в себе си. Интуитивно търсех мъже, за които цветът на косата и очите ми нямат такова значение. Разбира се, за да падна в собствения си капан – съпругът ми и най-голяма моя любов се влюби в мен от пръв поглед, потъвайки в сините ми очи (по негови признания). И ми го каза тутакси, 15 минути след като ме беше видял, което го обрече на доста мъки по-нататък. Докато не се убедих, че ме харесва като блондинка с много акъл, хич и не му се отвори парашутът. А и тогава се боядисах черна, което обаче не продължи много, защото наистина бях страшна, сама усетих, че съм минала границата си.

Да не мислите, че като се омъжих за фен на блондинките, допуснах блондинското в себе си? Не. Трябваха ми години още, за да го интегрирам със себе си и

да казвам със спокойно съзнание и автоирония, че русото ми избива отвътре

За целта доста ми помогнаха и мюсюлманските мъже и жени, с които животът ме срещаше в последното десетилетие. Нищо не може да се сравни с възхищението и обожанието, което очите на тези мургави мъже излъчват пред сияйната ти белота. Възпитавани в съвсем други традиции, те не те свалят директно, но те обгръщат с такава грижа, внимание и поезия, че започваш да се чувстваш като принцеса от „1001 нощ“. Като нежно и крехко създание, което трябва да бъде закриляно безусловно. Възпитани в други традиции, жените пък скромно и елегантно нежно очакват да бъдат обгрижвани и глезени. Не че им се случва често в реалния живот, но такъв е идеалът там...

Абсолютен еликсир за егото, дори и да нямаш никакъв интерес към съответния обект от мъжки пол. Хареса ми, въпреки години отглежданите феминистки идеи и трупаните доказателства как мога да се справям сама с всичко.

И мисля, че разбрах защо мъжете подсъзнателно харесват блондинки – не е просто някакъв цвят на косата, а цялостното излъчване: аз съм крехка, нежна, ангелоподобна, бяла и добра, имам нужда от закрила и твоята сила. Е, чие мъжко его няма да реагира на това?

След като формулирах горното, написах в гугъл „защо мъжете харесват блондинки“ и ето какво намерих във www.viewsofia.com. Ще го препечатам цялото. 

„Смешно, но факт – в реалния живот преобладаващата част от мъжете незабавно обръщат внимание на симпатична блондинка, дори и да е изрусена. Това е установенo от психолозите и сексолозите – блондинките винаги се ползват с повече внимание от страна на противоположния пол, повече даже от много красиви брюнетки. Съгласно разработения от учените „рейтинг на сексуалното привличане”, в зависимост от цвета на косата, несъмнено лидерството и палмата на първенството държат блондинките.

Твърде любопитно е, че когато красива брюнетка си смени цвета на косата и с помощта на съвременните козметични средства се превърне в блондинка,

нейният рейтинг веднага неузнаваемо се вдига

Всички мъже без изключение обръщат глава след нея. Ето какво значи цвят на косата!
За разкриване на тази загадка специалистите съветват да погледнем старинните иконописи, още от византийско време. Всички ангели небесни са нарисувани от древните художници с ясносини очи и светли като лен коси. Много светци също имат сини очи и светла коса. Обърнете внимание на обстоятелството, че романтичните герои също притежават аналогична външност. Редица сериозни изследователи изказват напълно аргументирано мнение, че за повечето жители на Европа образът на жената с тъмни очи и тъмни коси на ниво подсъзнание и генетична памет, неволно може да се асоциира с образа на врага-завоевател. Европа не един път е изпитвала опустошителните турски набези и нападенията на кримски орди.

Мъжът винаги е търсил определени външни признаци, по които би могъл да определи жената, с която да прекара напълно спокоен и щастлив семеен живот.

Изследванията показват, че в чисто психологически план светлокосите дами са по-устойчиви. Характерни са с искрена непосредственост и имат по-весел и спокоен нрав, отколкото жените с друг цвят на косата. Те се отличават с повече доброта и често са способни на саможертва заради любимия човек. Блондинките малко по-късно съзряват в полово отношение, но затова пък по-дълго от другите запазват младост, здраве и отличен външен вид.

Кожата на блондинките се отличава със значително по-голяма еластичност, отколкото при другите жени и това много им помага да съхранят младостта си дълги години. Освен това блондинките даже ухаят по-различно и излъчват в околното пространство повече специфични хормонални вещества, възбуждащи мъжете. Проведените експерименти са неоспорими – изменяйки цвета на косата си, дори и най-тъмните брюнетки започват да придобиват психологическите черти на блондинките. При тях не се променят кожата или килограмите, но се променя характерът. За психолозите това остава загадка – защо изрусената брюнетка започва да се държи като натурална блондинка?

Възможно е тази тайна да се разкрие. Но си струва да напомним за още нещо – при гледане на карти тъмните дами винаги показват нещастие, а светлата боя – радост и празник за душата!“.
Пак дойдохме на темата за ангелите. Вече не протестирам срещу определението. И последно – да си блондинка напоследък е рядкост. Едва 14% от населението в Скандинавия в момента е с рус цвят на косата, като продължава да намалява, бе съобщено на Международния ден на блондинките - 1 март, преди три години. За сравнение: преди 20 години русите хора там са били 49%.

Все по-често се сключват междурасови бракове, от които златистите коси изчезват. Смята се, че последната естествена блондинка на планетата ще се роди след 200 години, по пресмятания на германски учени. Затова, за да се запази русата популация, трябва да се вземат решителни мерки, много по-силни от тези за опазването на озоновия слой, смятат привържениците на естествените блондинки.

Вече съм склонна да се съглася с тях :)
Ключови думи:
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Още по темата
Колко често подстригвате косата си?