.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Женското сърце такова, каквото Йордан Йовков го описа

| преди 23 седмици
жена
Снимка: iStock
"Когато господ на нея - и тя на мене"

На днешния ден преди 136 години е роден писателят Йордан Йовков. Наричат го "познавачът на Добруджа", но според мен той е бил и изключителен познавач на женската природа и характер. И доказва това с разказите си от сборника "Женско сърце". Направихме една малка селекция от цитати, които показват колко точно може да бъде уловена женската същност само в няколко изречения. Жената, иначе нежно и деликатно същество, едновременно с това е изключително силна - нежният гръбнак на този свят. 

„Серафим”
 

"Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, който не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.

- Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? - Когато господ на нея - и тя на мене. Аз не бързам."

 

„Асие”

"Тогава, като не знаеше вече какво да опита, офицерът заповяда да кажат на майката на Мурада, тя да го извика. Старата, разбра ли, не ли — доде до кладенеца, извика с плач „Мурад! Мурад!“ и пак поиска да се хвърли. Взеха я жените настрана.

Но ето че откъм селото се зададе млада жена. По вървежа и по снагата се познаваше, че е млада — инак тя беше закрита с фередже. Тълпата се раздвижи.

— Асие! Асие! — прошепнаха мнозина.

Асие дойде и се спря малко настрана.

— Какво иска? — попита поручикът.

— Иска да повика Мурада. — Васил Звездоброецът дойде и му прошепна нещо.

— Нека го повика — каза поручикът.

Момичето не погледна никого. Качи се на софрата. Залови се с едната си ръка за дирека и погледна надолу. Не мислеше вече да се крие, пусна фереджето. Ония, които не бяха я виждали, можаха да се уверят, че може и да е била много руса, но сега къносаната й коса беше червена като мед, лицето й беше много бяло, очите — сини. Тя се понаведе, смръщи изписаните си вежди и извика, колкото можеше:

— Мурад, излез! Аз те викам... аз... Асие... Асие! Мурад! Аз съм, аз...Асие! Асиее!!!

Гласът й кънтеше из кладенеца и слизаше надолу. Тя слезе, отиде малко настрана и се обърна. Гледаше тънкото въже. И всички гледаха, гдето гледаше тя. Миг-два-три — нищо няма. Изведнъж въжето заигра, мъжете с викове затикаха колелото. Асие си тръгна към дома. Тя вървя доста, като че знаеше колко трябва да върви — и пак се обърна: Мурад беше се подал от кладенеца, силни мъжки ръце посягаха да го поемат. Майката пищеше. Асие постоя, погледа, обърна се и си влезе в къщи."


„Женско сърце”

"Като не можеше да говори вече, той пак го заплю и разтреперан, прежълтял, обърна се и си тръгна към къщи. Някой извика подире му:

- Момчетата са гладни, я им донеси малко хляб!

- Нямам хляб аз - отвърна дядо Герги, без да се обръща. - Камъни да ядат!

Тогава от отсрещната бяла къщичка излезе Аничка. Тя доде насам, каза нещо на стражарите, след туй извади изпод престилката си прясна пита хляб. Тя я разчупи и половината даде на Илия, половината на другаря му. Даде им и по една буца сирене. После разгъна един овехтял, изтъркан ямурлук, който носеше връз ръката си, и го подаде на Илия.

- На, Илия, да се наметнеш, че може да изстинеш - каза тя.

Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите тръгнаха из калта пред тях.

- Сбогом, Илия - извика Аничка. - Господ здраве да ти дава!

Тя остана на мястото си и, подпряла леко глава на ръката си, замислена, доста време гледа след него. След туй, без да погледне наляво или надясно, макар да имаше още хора, тя се прибра в къщи."

Ключови думи:Цитати, Йордан Йовков
Постите ли преди Великден?