Шофьорите не ми спират на пешеходната пътека и с това ме учат, че не всичко се получава на готово, а трябва да се бориш за него. Така ме правят по-силна жена, по-внимателна, докато се оглеждам наляво-надясно и после пак. Със сигурност предпочитам да съм българка, която пресича внимателно на пешеходната пътека във Франция, отколкото французойка, пресичаща с увереност в предимството на пешеходците, в България.

В един и същи ден мога да бърша светлия паркет в стаята от разлял се по него латекс, омазана до лактите с лилаво, да простирам дрехите от нощната пералня, рошава и по халат, а 30 минути по-късно да увия шармантен шал на врата си, да ухая на жасмин и да пърхам с удължените си със спирала мигли пред колегите. И всичко да правя добре и с финес.

И аз, и родителите ми винаги сме намирали вариант как да свържем двата края. Чудно ми е как са го правели те, още по-чудно ми е как го правя аз. И досега не знам. Но по някакво чудо българската жена успява да живее с N пари на месец, при положение, че само режийните й са N+1.

Продавачите на хот-дог ме разбират, когато не искам да ми слагат запечен лук или пикантен сос в обяда. Е, не пропускат да уточнят, че това е най-вкусното. А още повече ми се радват, когато им кажа „Искам всичко!”.

Не ми е странно да получа хибискус, който (по стечение на обстоятелствата) сама съм си избрала и съм платила със собствените си ваучери, бонус към работната заплата. Какво пък? По-добре нещо, което съм харесала наистина, отколкото прецъфтял зюмбюл в целофан.

Варя си сладко от ягодите, които сама съм отгледала в градината, задния двор или в щайга на терасата. Варя го на керамичния плот в кухнята или в казан на село.

Говоря български, който може да не е най-лесният за научаване език, но има красиви думи като – шептя, омеся, вретено, гайтан, шушулка.

Има много български жени - талантливи, смели и красиви, с които се гордея – Валя Балканска, Стефка Костадинова, Тереза Маринова, Блага Димитрова, Мария Донева, жените със странни професии и още много, много други.

Мога да хапвам на закуска софийска баница, бутер геврек и да си облизвам пръстите или пък капризно да бода сирене бри, тънък резен домат и да отпивам от прясно изцеден сок от портокали и маракуя. А за край на деня да избирам между шкембе чорба и фазан в сос от рози.

От баба си съм научила как се подквасва кисело мляко. Което не е йогурт. От майка си съм научила как от прясното мляко да избия масло.

Открила съм, че българската розовата вода има същото действие като термалните води на известни козметични марки, но е в пъти по-евтина и мирише в пъти по-добре.

Не е нужно да уведомявам роднините си преди да им отида на гости, както правят англичаните, например. Освен това винаги мога да разчитам на баби, лели и братовчеди да помагат при отглеждането на децата. Сигурно малко други нации по света проявяват такава солидарна задруга, когато се появи бебе или има нужда да се затварят буркани със зимнина.

Знам, че шопската копаница не е масово прекопаване на зърнените масиви, а народен танц в тактов размер 11/16. Неравноделните ритми на ръченицата и различните видове хора често са непонятни за чужденците, но на повечето българи са им кръвта. Нужно е само малко ноти да пийнат (познати още като чаша червено вино или друг алкохол) и краката им сами започват да подскачат.


Вашите доводи За и Против?