През последните години детските филмчета, освен тунинговани с 3D ефекти, могат да се похвалят (без излишна скромност) с много повече истински и неподправен хумор, отколкото има в лентите за големи. Освен това част от тях се стараят да възпитават не само в мечти за любов към принца на бял кон, ами и в отговорност към околната среда и съпричастност към разнообразие от еко проблеми.

Случаят с „Лоракс” не прави изключение и причините за това се крият основно в едноименната книжка на доктор Зюс, по която е направено филмчето. Писател, сценарист и директор на рекламна агенция, той прави анимации и пише книжки за деца, в които изразява собствените си политически и социални възгледи. Всъщност самият доктор Зюс няма свои собствени наследници и на въпроса „Защо е така?”, той просто отговаря „Вие продължавайте да правите деца, аз ще продължавам да правя истории, предназначени за тях.”
Световната премиера на „Лоракс” пък беше на 2 март 2012, което щеше да е 108-ият рожден ден на автора му. Което е добър подарък, предвид факта, че с превръщането на тази му книжка в анимационно филмче, са се заели режисьорите, направили „3D реалност” от сценариите на  „Чудовища ЕООД”, „Аз, проклетникът”и „Играта на играчките 2” - Крис Рено и Кайл Балда. Двамата (естествено - заедно с огромен екип аниматори и добър актьорски каст), спретват наистина красив и забавен свят, в който едно малко момченце на име Тед (озвучен в оригинала от Зак Ефрон) иска да намери истинско дръвче, за да впечатли Одри (Тейлър Суифт) – „Тя не е момиче, тя е жена. Гимназистка е!” обидено обяснява смелият герой някъде по време на своето приключение. За да го направи обаче, Тед трябва да се срещне със Стар Еднократ (Ед Хелмс), който да му разкаже своята вълшебна и малко тъжна история – за един млад оптимист, „без основания да е такъв”, преследвал някога големите пари, за да впечатли ужасните си родители. По пътя (за негов късмет) той попада на магично място – приказна (ама наистина много яка) гора, обитавана от 3 броя риби певици (и още много беквокалистки с перки и хриле), пухкави мечета (едно подчертано по-пухкаво от другите) и разни други животинки. Е, безсърдечното отсичане на едно дърво довежда в кадър пазителя на гората Лоракс (страшен и.. „малко досаден”) и… за да разберете останалото, по-добре гледайте филма. Любопитност около Лоркас е, че всъщност Дани де Вито озвучава малкия оранжев дебелак с мустак, при това не само в английската версия, но също и на испански, руски, италиански и немски (да, българският не се е класирал).
С неизменна китара на рамо (Стар), много песнички и заигравки с "класически" за разни сцени мелодии и песни от филмите за големи, това детско наистина разсмива и поставя отново въпросите за дърветата, тяхната роля за живота ни и изобщо - за взаимодействието с природата и последиците от алчността, която не се интерсува от нищо друго, освен от себе си.

По 3D кината от 23 март. От Forum Film Bulgaria