„Вратите на съня“ включва истории, разгърнати чрез образи и теми, типични за стилистиката на Павич. Същевременно сборникът е богат на свежи импресии, символи и енигматични полети на въображението, които ни учат, че „до тайните не се стига по пътя, а с лутане, защото отговорите се намират не на края на верния, а на погрешния път.“


Откъс:

Една от версиите на мита за аргонавтите разказва, че античните мореплаватели, докато се спасявали със златното руно от преследвачите, навлезли дълбоко в Дунава (Истър) и при устието на Сава, където по-късно бил издигнат Белград, поели в погрешна посока. Вместо да продължат по голямата река, те заплавали по нейния приток и продължили нагоре по него. Когато открили грешката, Язон преспокойно кръстил Сава Западен Дунав, съобщил, че всичко е наред и продължил плаването, без да признае, че курсът е неверен.

През 1492 година един чирак тъкач от Генуа налетял от пристанище Палос на безбрежния Атлантик. На главата си носел шлем, чиято сянка по-късно ще помнят и имитират милиони хора, сресвайки векове наред косите си в неговата форма. Мъжът търсел по-кратък път за Индия, ала когато акостирал на непознатата земя, станало ясно, че това не е страната, която той и моряците му очаквали, а съвсем различна суша, наречена по-късно Америка. Впрочем Колумб продължил да смята новооткритата земя за Индия, държал се така, сякаш всичко е наред и продължил пътешествията си, без да вземе предвид, че курсът е погрешен. Петте пътувания го изтощили напълно и той умрял през 1506 година, като до сетния си час твърдял, че е открил нов път за Индия… Подобни неща са се случвали и по-късно. През ХХ век с помощта на погрешни изчисления е открито истинско Слънце, чието сияние на небето никога не би било видяно с точни пресмятания…

Този тип продуктивни грешки ме вълнуват открай време. Не е за чудене, защото като мнозина и аз съм отраснал с картата на ветровете.

Ето за какво става дума.

В рода ни доскоро се пазеха три книги със закопчалки. Бяха достигнали до нас в раклата, където някога лятно време са държали сланината, затрупана с царевични зърна да не се разваля. И трите книги бяха останали без ключове. Двете бяха отключени, но третата не можеше да се отвори. Поръчахме шперц и един ден баща ми донесе у дома малко назъбено ключе с формата на буквата S и отключи книгата. Оказа се, че това е „Атлас на ветровете“, съчинение дълго и често споменавано в рода ни, донесено от Буда, където през ХVІІІ век пребивавал един от предците ни, заел се да напише сръбска история на латински по Качич. Сред нас се пазеше легендата, че „Атласът на ветровете“ е съставен или преписан от неговата ръка, а след това допълван с различни почерци на гръцки, латински и сръбски чак до 1892 година. В съчинението беше отделено специално внимание на ветровете в балканския регион, описани бяха и книгите, използвани от автора. Първата карта на ветровете на балканското небе – твърдеше съчинението – е направена от Одисей и нарисувана върху корабното му платно.

Тази карта, както и безброй други по-късни, била изгубена, но постоянно били съставяни нови. Вторият атлас на ветровете е направен отново в крайния Юг, в Гърция, някъде през втори век преди Христа. С помощта на този, също изчезнал атлас, някакъв неизвестен скулптор в Атина издигнал век преди нашата ера Кулата на ветровете, като се нагърбил и с невероятната задача: да извае по нея всички ветрове, които духат през Атика. На фриза на неговата кула всеки от тези ветрове бил отбелязан, изобразен и обяснен с отделен надпис. Третата карта на ветровете, за която се споменава в семейния ръкопис, била поръчана от един владетел. Била изработена по заповед на деспот Стефан Лазаревич през ХV век, за да се проследява движението на неприятелските плавателни съдове по Дунава, в близост до престолнината на деспота, Белград, а четвъртата карта на ветровете направил някой си Петър Димитриевич, илюзионист, преминал през всички ветрове на Подунавието, докато предсказвал хорските съдби по стара сребърна монета и свалял шапка с третата си ръка.

През 1869 година в Голямата княжеска пивоварна в Белград той оповестил своето илюзионистко представление с обявление, отпечатано специално за целта. То било дело на печатницата, поместена на кораб в земунското пристанище, и в него се обещавали на посетителите многобройни илюзионистки номера, сред които и „Чудна карта на ветровете“, гарантираща безопасно плаване, точно определяне на местоположението и сигурна посока.

„С картата на ветровете не можеш да сгрешиш!“ – твърдял Димитриевич. До обявлението имало и бележка: „След представлението ще се пържат понички, които ще се раздават на почитаемата публика. Във всяка поничка ще има карта на ветровете, а в една от тях – императорски дукат. Който намери дуката, може да го задържи за себе си“.

Заедно с обявлението Димитриевич отпечатал и Чудната карта на ветровете, предвидена да се раздава в поничките, но тъкмо този факт привлякъл вниманието на полицията в княжеството. Доставените с кораба екземпляри от картата били конфискувани и унищожени заедно с обявлението, а корабът с печатницата, обвинен, че без разрешение отпечатва книжа с военно съдържание, заплавал по Дунава, възползвайки се умело от благоприятния вятър, и като преминал на австрийска територия, се отървал от преследвачите си.


Милорад Павич (1929-2009) е всепризнат писател, поет и драматург с оригинален творчески почерк. Павич е прочут като автор на нетрадиционна, интерактивна проза. Когато славата го спохожда и произведенията му започват да се издават по цял свят (преведени са на повече от 80 езика), Павич заявява: „Накратко, аз вече нямам биография. Имам само библиография.“


От ИК Colibri, цена: 14 лв.