Честичко много от нас са си мечтали да пътуват до далечни страни, да посетят различни места, да опитат традиционни чужди кухни, дори с риск да им подлюти, да потанцуват танго в типичната му обстановка, където то е обичайна гледка, и където никой няма да си помисли, че са попрекалили с пиенето, само защото са весели и безгрижни. Е, ние поехме риска без да се подлютим и изживяхме почти истински аржентински емоции без да пътуваме – докоснахме се до една различна национална култура – аржентинската, огнена по своята природа и страстна в своите танци.

И за да не ви занимаваме с излишни приказки, искаме да ви запознаем с Адриан Вередиче и Алехандра Оберт. Те са една от най- емблематичните двойки на световната танго сцена. И двамата са от Аржентина. Освен танцьори те са и хореографи и преподаватели. Танцуват заедно от 1998 година. Участват в най-големите международни танго фестивали, провеждани през последните 10 години в световен мащаб.

В България двойката беше по повод организирания 3-дневен семинар за желаещите да се запознаят с аржентинската култура и танци. Ние пък се възползвахме, за да попием жадно поне малко от тяхната страст и емоции, и за да разберем, че за да танцуваш танго, трябва да вярваш в любовта.

1. Опишете себе си с няколко думи. От колко годишна възраст се занимавате с танци и по-конкретно с танго?

 

Адриан Вередиче: Бихме могли да се опишем като много специална и уникална двойка, танцуваща аржентинско танго. Всеки ден учим по нещо ново и се стараем да сложим свой отпечатък върху този толкова страстен танц.
Алехандра Оберт: Танцуваме заедно от 12 години, запознахме се в една милонга в Сан Телмо.

 

2. Как се насочихте точно към танците? Семейна традиция, национална черта или?

 

А.O.: Когато тангото започна да заема голяма част от времето и интересите ни, започнахме да получаваме предложения да пътуваме и да участваме в различни събития за танго по света. Решихме да го направим и оттогава не сме се спирали.
А.В.: Аз започнах да танцувам, защото изпитвах нужда от танци, а и защото в тангото се отразява както външният, така и вътрешният ми свят.

 

3. Какви са аржентинките и латиноамериканките като цяло? Страстни ли са, както повечето хора знаят?


А.В.: Различни сме. Ние сме представители на различна култура, имаме друг начин на изразяване, на говор, на походка, а и на танцуване. Страстта е нещо лично и индивидуално, според мен...
А.O.: Аз, като аржентинка, мога да кажа, че ценя много семейството, обичам да покорявам и съблазнявам противоположния пол. Обожавам възможността да се изразявам чрез танца. Чувствам, че тангото е едно от най-красивите неща в живота.

 

4. Можете ли да кажете, че тангото ви е възпитало като личности и хора? Ако да – по какъв начин?


А.O.: Изкуството, работата в екип, независимостта, креативността, чувствителността... Всичко това помага на хората да бъдат по-добри.

 

5. С какво бихте сравнили усещането да танцуваш аржентинско танго? И какви качества трябва да притежава човек, за да танцува танго?


А.O.: Качеството да умееш да учиш, да носиш ритъма в себе си, да се оставиш на танца. Да се наслаждаваш на музиката и на поезията...
А.В.: За мен танцът е страст, усещане, което включва всичко в себе си.

 

6. Как постигате невероятния синхрон помежду си?


А.O.: Перфектността не съществува. Ние просто се опитваме да правим най-доброто, на което сме способни. Защитаваме се един друг и си партнираме. Работим много и репетираме. И най-важното е, че вярваме в любовта.
А.В.: Смятам, че най-важното е да казваме истината, да бъдем искрени с публиката. Това е фундаментално за всякакъв вид изкуство.

 

7. Какво мислите за българките? Имаме ли потенциал да се превърнем в страстни и жарки жени?


А.В.: Не мога да обобщавам, но смятам, че сте на прав път. За да бъде един човек страстен, трябва да се доверява на другия, в този случай на партньора, с когото танцува.