.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Селото в българската песен

Евгений Милов | преди 1 седмица
Бичето
Бичето, Снимка: Бичето/Facebook
Интересни истории от българското село, намерили място в съвременната музика

Според Ъпсурт "селото се оказа точно във града", но всъщност винаги е било в българската песен. Хвърляме бърз поглед към някои от по-интересните истории от българското село, намерили подобаващо отражение в съвременната музика. Просто се посмейте.

Каналето – Тупан Текно Тук нещата са повече от ясни. В зората на демокрацията у нас, когато Европа се тресеше от рейв вълната на исполини като Prodigy, българите продължаваха да танцуват в кръг около салатата на масата – 50 години след стъпването на човек на Луната. Точно в тези сиви за културата ни времена се появи един феномен – Каналето – чиито представители и до днес продължават да бъдат единствената родна музикална формация, способна да разпродаде концерт на националния стадион за по-малко от 23 минути – Слави & Ку-Ку бенд. Представяме ви едно от електронните залитания на тогавашните студенти, което е достойно за сет на Свен Вет от берлинския Love Parade през 1999-а. "Тупан техно", в което лирическият герой е наясно с намеренията си от секунда първа: „Зарад желени жени / село ще подпаля село ще подпаля. / Само техните гърди / леле аз бленувам леле леле аз бленувам. / Кадо стадо от кози / вечер ги сънувам, вечер ги сънувам.”. This is bulgarian tupan tecno!

Ъпсурт – Мрън, мрън "Писнало ми е да работя / цял живот почивате, а аз работя", започва оплаквайки клетата си съдба Ицо Хазарта в "Мрън, мрън", но само малко по-късно размисля за смисъла на битието и категорично предлага в стила на Буковски "Най-добре да се установим в тоя бар, ти си избери голямо или малко парти, няма да ти причиня махмурлук почини си, моята ферма не е у Фейсбук. Лека полека се миксираме аморе мио, много готино ама не е много диво? Цялото голямо село пее това парче, а холандеца пее "аз съм българче". Очевидно става дума за поредното от разцепените залитания на лирическия герой в някое от всичките "600 села". 

Slaff – Дърта пияница "Живял съм на село / и ял съм много лук. / На старата ми баба / от сухия суджук. / Карал съм патки, / хвърлял съм пиратки, / ходил съм с шматки, / на баба чудния внук", споделя миговете от детството си Slaff дебютно пред родния слушател и зрител на "Гласът на България". И публиката е очарована, готова да го носи на ръце. Но после лирическият герой става градски, сериозен студент и води засукани мацки в споделен апартамент. Но животът го смачка и предполагаме, че докато един ден се гледа в огледалото, докато се избръсне, осъзнава ледената истина за екзистенциалната безизходица на мегаполиса: "Аз съм дърта пияница / Пия айран с баница / И поклащам си ланеца, / докат' карам бавареца". По-добре да се беше прибрал на село, където въздухът е чист, а хората – сърдечни. Поредната изгубена душа. 

Десислава Добрева, Ку-Ку Бенд и Веско Пантелеев – Вечеряй, Радо В съкратен вариант без повторенията песента би трябвало да звучи така: "Вечерай, Радо, вечерай, вънка излизай... Та си та питам, ти чула ли си... За мен да гацйор, по цело село... Че съм бил одил, и съм бил чукал... по чужди порти... и на вашата". Всичко това за нас, разбира се, е нелепо и остава само в сферата на слуховете и съседките интриги, защото както много добре знаем, на село всички се познават, и ако това беше истина, щеше да се знае категорично в хоремага. 

Бичето – Идем Няма съмнение кой е най-добрият аренби изпълнител в родината и това е така, защото Бичето ("Е го пак съм се нагнявил със праз / Юлиан Бичето това съм аз") вече се е самопровъзгласил за такъв и това звучи напълно нормално, тъй като за ценителите на различната от мейнстрийма музика, поетът зад "я съм хала" е Пътят & Истината & Животът. Изпълнителят, познат от родната рок сцената с окървавения си потник, разказва за лайфстайла си още с първите редове на "Идем" – "Идем из село... / чувам йордечки, роня мамули / носим на босо вехти цървули". За да помогне на слушателя да разбере по-отчетливо начина му на живот през 70-те години на миналия век в родното му село Краводер, Бичето е категоричен: "Сърце ми в полето душа по земята / де че ми бегаш я съм съдбата. / Възглаве от гингер от каприва завивка / пали си свещ че те пратим почивка”), като в същото време не може да забрави за дните на усилен труд под жарките лъчи край фермата ("Рина... копам, пласта, / тепам плочи доим, разтоварвам"). Закърмен с меча коластра, при изпълнителя няма средно положение: "Ям хлеб вода не пием" – повторено поне 17 пъти, за да няма объркване. Това наричаме истински отдаден на изкуството отшелник, труженик.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Слагате ли си противогрипни ваксини?