Почти през целия ден на концерта на Ноа (20.09.2011) в НДК слушах нейни песни, гледах клипове и участия на живо. Опитвах се да се настроя на вълна ~Ноа, така че да не се окажа неподготвена за нейната музика.

Не знам почти нищо за тази израелска певица. А същевременно не минава и седмица, в която да не слушам любимата си нейна песен – La vita è bella (Life is beautiful). Тя пише музиката за едноименния филм на Роберто Бенини. Прекрасна продукция, която

може да превърне и най-големия песимист в оптимист

Защото разбираш, че всичко е въпрос на гледна точка. И макар да ти се струва, че гледните точки са различни, когато се возиш на рамката на колелото с татко си, и когато си в концентрационен лагер, всъщност се оказва, че съвсем не е така. Ако сте пропуснали да гледате филма, направете го. Само така ще разберете за какво говоря и защо е важно да дочакаш голямата награда – независимо дали е танк, или това, че продължаваш да живееш.

Мира Ауад беше приятната изненада на концерта. Майката на светлокосата певица е българка, баща й – палестинец. Вече започвам да свиквам с факта, че

има ли голям талант, то някъде в родословието му има нещо българско.

Ноа (истинското й име е Ашиноам Нини) се появи в дълга бяла рокля, свободно пусната къдрава коса и… боса.

Tя е от големите певици. Онези, които не се плаши от публиката, а иска тя да е максимално близо до тях. Само след 2 песни тя призова всички от голямата зала 1 на НДК да се приближат, за да стане атмосферата по-уютна. Хората първо запристъпваха плахо, а в следващия миг цялата платформа пред сцената се изпълни с насядали меломани, вперили очи в пластичната израелка. Докато се чудех дали да сменя висотата на 25 ред с място на няколко мигания разстояние от Ноа, осъзнах, че

в музиката можеш да се потопиш навсякъде.

ноа

Ноа пя йеменска песен, на която я е научила баба й, песен, която е изпълнявала във Ватикана, свири с уста като птичка, пя на английски, иврит и френски, призова утре да започне от днес спарчето  „Букра” (от йеменски: утре), пляска гърдите си с ръце като част от аранжимента на друга песен, танцува боса, свири на перкусии, благодари на всички – от осветителя в залата до „всички добри хора” от публиката…

С глас – като топъл карамел.

След концерта дълго време си припявах част от нейно парче, което се загнезди в гънките на мозъка и някъде около сърцето

One, two, three
two, two, three
you and me
still alive.