Тазгодишното издание на родния фестивал за независимо кино So Independent опъва червения килим за общо 40 премиери. Най-успешните и награждавани независими филми от последните години вече събират киноманите в "Одеон”, "Люмиер”, "Евро синема”, Cinema City Paradise Center и Дом на киното и така, докато на изтекат финалните надписи на кинофеста на 3 ноември.

Изборът от тазгодишната селекция на фестивала е като лотария в куп есенни листа: затваряш очи, бъркаш в червено-жълтия куп и печелиш. Печелиш едно от многото уникални листа, по своему красиво, може и да не е идеално, но ще ти донесе емоция – каквато и да е тя, за един ден, за цяла седмица или за цял живот...

Няма да ви препоръчваме филми от програмата на So Independent. Носете отговорност за листата си! В живота обаче има много повече есен-и отколкото години – моменти и периоди, в които имаме нужда някой да ни покаже колко са красиви листата, дори когато всичко наоколо умира. Затова, за да си имате запас от листа и за останалата част от годината, когато ги нямa независимите филми на So Independent, ви предлагаме една лично изпитана селекция от независими филми, които може да ви спасят в някоя ваша есен.

Save The Date

Save The Date Снимка: Robb Rosenfeld

Лизи Каплан е очарователна в един от филмите, в които не играе най-добрата приятелка на главната героиня, а самата НЕЯ (пък и по принцип е очарователна). ТЯ е Сара и е (о/с)бъркана, колкото мен, теб, много жени днес. Обичат я повече, отколкото тя обича, но не повече, отколкото тя МОЖЕ да обича. Когато това състояние се проточи във времето обаче идва съмнението, че въобще можеш да обичаш силно, че можеш да обичаш въобще. И когато си мислиш, че по-добре въобще да не задълбаваш във взаимоотношенията си с хората, нагазваш в най-дълбоките и сериозни води. Но така се научаваш да плуваш...

Един от авторите на сценария на тази съвременна хем анти, хем любовна история е популярният на запад художник Джефри Браун, чиито рисунки са част от сюжета, но и същевременно едва ли не създават паралелна сюжетна линия.

The Art Of Getting By

The Art Of Getting By Снимка: facebook.com/theartofgettingby

Джордж е млад самотник, който е усъвършенствал завидната човешка способност „да му се разминава”. Да си мастър на това изкуство обаче крие рискове, защото ако непрекъснато минаваш между капките, чашата на живота ти ще остане празна. Като се изолираш дотолкова, че да не те закачат, няма как да закачиш от хубавото в живота, защото и то ще ти се "разминава”. Докато не срещнеш своята Сали и не ти се прииска поне с нея да не се разминеш. Тогава ще трябва "да започнеш използваш този свой мозък, за да достигнеш до таланта си, за да можеш да покажеш красивото си сърце”.

Чаровният Фреди Хаймор е звездата във филма, заедно с Ема Робъртс.

Happythankyoumoreplease

Happythankyoumoreplease Снимка: Anchor Bay Films

Истината за живота се събирала в пет думи, ако не знаете: "Щастлив съм, благодаря! Още моля!” Това са думите, които олицетворяват онзи тип живеене с благодарност към хубавите неща, които ти се случват; с вярата, че заслужаваш повече от тези хубавини и амбицията да не се отказваш от тях и да си ги искаш/изработваш. Било лесно...

Режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля в "Happythankyoumoreplease” е Джош Раднър (Да, Тед от "Как се запознах с майка ви", на когото ще гледате с други очи след този филм!). Едно от сладките качества на независимите романтични филми е, че диалозите и монолозите, самият текст, се леят като мед. Ясно е, че в един романтичен филм все в някакъв момент ще се случат следните неща:

- някой ще каже на някого, че го обича, но това може да се случи и така:

"Не е лесно да бъдеш обожаван – за теб особено – на теб ти е по-трудно, отколкото на другите, разбирам това, но искам все пак да опиташ. Мисли за това, като за експеримент. Обещавам ти, че ще бъда много добър в обожанието към теб, Ани. Това е сфера, в която мисля, че съм много добър. Ти заслужаваш обожанието, Ани, заслужаваш го и фактът, че не го вярваш няма нищо общо с това дали е вярно или не и само това има значение.”

- някой ще обясни на някого, че може би не е добра идея да се срещат, но това може да стане и така:

"Разбрах какъв е проблемът. Ти пишеш разкази, кратки истории... и мисля, че живееш в кратки истории, но аз май съм готова за романа.”

- ще се дават съвети от приятели, които могат да звучат така:

"Излез навън и стани обичан" (Go out and get yourself loved! - звучи по-добре на английски)

Хубаво е, когато думите да са хубави... не само в независимото кино.

Предимствата да бъдеш аутсайдер

"Предимствата да бъдеш аутсайдер" Снимка: 2011 Summit Entertainment, LLC

Главните герои са аутсайдери, объркани тийнейджъри, особняци... Това не сте вие? Няма значение. Колкото и далечни да ви се струват образите, има голям шанс да се намерите в този филм и 99% е вероятността той да ви зариби до физическа необходимост към един тип моменти в живота ви:

"Момент, в който знаеш, че не си просто тъжна история. Жив си, изправяш се и виждаш светлините по сградите и всичко, което те удивява. И слушаш тази песен и се возиш с хората, които най-много обичаш на този свят. И точно в този момент, кълна се, ние сме вечни."

Гледаш сцената и осъзнаваш, че несъзнателно през целия си живот си търсил и си имал нужда всеки твой ден да е създаден от такива моменти, в които си се събрал с всички важни думи – любов, споделеност, светлина, песен, хора. Събрал си се с живота си... и си веченост.

 

August Rush

August Rush Снимка: facebook.com/AugustRushMovie

-Харесваш ли музика?
-Повече от храната!

August Rush e приказка за магията на музиката - буквално. Има си Вълшебник (Робин Уилямс), принц и принцеса, които трябва да преодолеят тежки препятствия, за да бъдат заедно (Джонатан Рис Майърс и Кери Ръсел), и изгубеното им дете (Фреди Хаймор – виж „The Art Of Getting By”), което не трябва да се е раждало.

Както в приказките, щастливият край идва, но като на магия. А докато стигнете до "хепи енд”-а на филма, можете да откриете неща, които да направят от ДНЕС един "хепи ден”.

"Чуй. Чуваш ли я? Музиката. Аз я чувам навсякъде. Във вятъра... във въздуха... в светлината. Тя е навсякъде около нас. Трябва само да се отвориш. Трябва само да... слушаш (...) Понякога светът се опитва да я изтръгне от теб. Но аз вярвам в музиката така, както някои хора вярват в приказките. Представям си, че това, което чувам идва от майка ми и баща ми. Може би те така са се запознали. Може би те така ще ме открият. Вярвам, че е имало едно време, много отдавна, когато те са чули музиката и са я последвали.”

Имате ли любими независими филми? Споделете ги с нас в коментарите!