Игрите на глада
Сюзан Колинс

 

На пръв поглед това е поредната тийнейджърска история тип “Здрач” – има фентъзи, ментъзи, неосъзнати трепети и една простота в мотивите на героите,  която очарова. На втори - книгата е много увлекателна – започнеш ли да четеш, не ти се иска да я оставиш, докато не приключиш – написана е по онзи начин, на който разчитат за успех повечето съвременни бестселъри (не класики) – няма прекалени паузи в действието, няма отегчителни описания на пейзажи (Джек Лондон, ах ти, палавнико), всичко е много концентрирано и просто искаш да разбереш как най-накрая ще се случи тая развръзка. Която идва и е достатъчно задоволителна, но оставя място и за следващите две книги от триологията - "Сойка присмехулка" и "Възпламеняване".

Обратно на първата - в основата на историята е антипутопчиният момент – в руините на Северна Америка е създадена държавата Панем с бляскавата си столица Капитол. Дoтук добре, но кинки* моментът идва с друго – всяка година се прави риалити шоу, излъчвано по телевизията – името му е "Игрите на глада" и в него по двама младежи от подопечните на Капитол (12 на брой) региона се избиват едни други в зрелищен спектакъл. Главният персонаж Катнис Евърдийн е много приятен - от онези, на които всички симпатизират – тя е смела, лоялна, красива, умна и сръчна, решена да оцелее.  Освен това е много привързана към малката си сестричка, което веднага я слага в графа “девойка за пример”.

Това, с което тази книга грабва  – има препратки както към миналото, така и към настоящето – управата на измислената държава много напомня на комунистическите или всякакви други репресивни режими, но за да има съвременен елемент, по задължителната телевизия не дават просто речи и добре подбрани кадри от разни напудрени събития, ами риалити формат (нещо, което превърна цяла една музикална телевизия от любима, в мнима). Но на фокус не е този политико-социален елемент, а емоциите и преживелиците на героите – които не са твърде много (не е като в стогодишната самота на Маркес например, където се налага да си водиш записки, за да запомниш кой какъв беше. Естествено, че двете нямат общо, вмятам само), но са точно колкото трябва за един приличен филм. Какъвто впрочем ще има – премиерата му е на 23 март 2012 (повече за него – вижте тук).

Дотогава - "Игрите на глада" е приятно четиво, което ще се хареса на по-младата аудитория, но защо пък не и на по-големите - става идеално и за времето през обедната почивка.

*кинки - kinky (англ. ез.) - извратен, ексцентричен