Започвам с това, че може би съм една от малкото, които не са фенове на сагата „Междузвездни войни”. Не познавам и героите в детайли и когато говоря за тях, все едно треньорът Димитър Пенев изброява играчите в националния ни отбор в мач с Албания – „Ония двамата, оня третия, Жоро вратаря”, но аз говоря за Онзи, който диша тежко, Косматото нещо, роботчето, Този, който бърка реда на думите и мацката от секси фантазиите на Рос от „Приятели”*. Гледала съм всички епизоди, разбира се, защото, както казва Боби Лазаров – „Не си гледал „Междузвездни войни”!? Ти на коя планета живееш?”
Пробуждането във филма започва от щурмовака клонинг FN2187, който „чува будилника” по време на битка. Разбира се, Джордж Лукас никакви часовници не е сложил да звънят във филма, но пробуждането може да се случи и по много други начини.
Първият ред се пропуква. Пробуденият FN2187 получава свое име – Фин (чудесна актьорска игра на Джон Бойега), и ясно осъзнава, че иска да прави нещата правилно, да хване ръката на жена и дори да иска да спаси само и единствено нея, когато всъщност цялата Галактика разчита на него. Колко пък да ти пука за една Галактика, като си имаш изключително секси вехтошарката Рей (Дейзи Ридли) за приятелка?!
Тънка нишка хумор минава през целия филм и избухва на няколко места в реплики, които са много добри попадения. „Не те разбирам какво говориш с тази... апаратура!”– казва Поу (собственикът на робота БиБи Ейт), относно шлема на Кайло Рен (на онзи, който диша тежко внука му).
Мъдростта на Хан Соло е другото, което особено ме впечатли. Като жена. Естествено!
Облякъл старото си кожено яке, Харисън Форд обикаля космическото пространство, в компанията на любимото си ууки Чубака. И макар не сама якето му да е старо, а и тарикатлъците, с които се опитва да оцелява и зкосмическото пространство, Хан Соло има ясна и прозорлива мисъл. И тя гласи:
„Накрая жените винаги разбират всичко. Винаги!”
Как да не го харесваш заради това и да не пуснеш една сълза накрая. Защо ли? Е, нека поне това остане изненада!
„Мъжете остаряват по-красиво от жените” - тази реплика чух от колегите, на излизане от залата, в която беше предварителната прожекция на филма. И съм съгласна. Бръчките по лицето на Хан Соло (Харисън Форд) му стоят много по-добре, отколкото неестествено опънатата кожа на лицето на Лея (Кари Фишър).
Абсолютното (между)звездно присъствие е за актрисата Дейзи Ридли – млада, красива и играе толкова естествено, сякаш и в целия си земен живот е събирала стари части от разбити сувалки и е спасявала роботи. Рей носи Силата в себе си и пробуждането за нея е именно способността да осъзнае този факт и да го използва.
Какво осъзнах между битките с жужащи мечове и пясъчните вихрушки на планетата Джаку.
„Междузвездни войни” е много повече от кино бластър и експлозивна индустрия на чаши с шлема на Дарт Вейдър и презервативи с надпис I’m not Your Father. А тъмната сила е нещо много повече от това да присвиеш пръсти и да гледаш лошо. Тъмната сила са страховете на всички нас, хората. Страховете не дали ще вземем правилното решение, а дали ще имаме силите да го осъществим. Точно тези страхове могат да ни попречат да усетим другото – светлата сила - най-естествената и природна. Тази, която минава през всичко, което е живо. Просто трябва да затварим очи и се оставим да я почувстваме! Но не докато гледаме филма, разбира се. Тогава дръжте очите си широко отворени, като за пробудени.
* Дарт Вейдър, Чубака, R2-D2, Йода и принцеса Лея
