.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Лукреция Борджия: най-противоречивата жена в историята

LadyZone.bg | преди 4 години
Лукреция Борджия
„Отрова в кръвта. Мемоарите на Лукреция Борджия” от М. Г. Скарсбрук – изключително динамичното действие, неочаквани обрати и детайлни психологически описания

Въпреки че съвременните историци се опитват да реабилитират нейната личност, авторът на историческия роман „Отрова в кръвта. Мемоарите на Лукреция Борджия” - Скарсбрук смята, че историята като цяло се е отнесла много нечестно към нея и към семейството й.

За мен най-важен беше фактът, че независимо че е живяла в най-скандалната ера в историята на Ватикана, много малко нейни съвременници са обвинявали Лукреция в каквито и да било престъпления”, казва писателят. Могъщият й баща – папа Александър VІ, и нейният безскрупулен брат Чезаре Борджия може и да са били свързвани с покушения, убийства и поквара, но в историята липсват конкретни доказателства, които да свързват Лукреция с коварните планове на нейното семейство. Затова вдъхновението идва именно от тази малко позната страна за живота на Лукреция – историята на млада, донякъде безпомощна благородна дама, която се е осмелила да се откъсне от оковите на могъщото си семейство и да поеме живота си в свои ръце.

Малко известен факт е, че на 20-годишна възраст Лукреция Борджия вече е била изключителен лидер и й е било възложено управлението на няколко града под папска юрисдикция. Дори е била заместник на папата и е оглавила конклава в негово отсъствие.

Лукреция Борджия

Уникалността на своя роман М. Г. Скарсбрук вижда в това, че за първи път Лукреция Борджия е главен герой на психологически трилър, фокусиран върху най-драматичния период от нейния живот – истинските и скандални обстоятелства около брака й с Алфонсо Арагонски в Рим. Годината е 1497. Рим през Ренесанса е раздиран от интриги, брожения и задкулисни политически решения. Лукреция, дъщерята на папа Александър VI, е потопена в блясъка на Папския дворец във Ватикана. В същото време Рим е сразен от бруталното убийство на нейния брат – Хуан. Решена да разкрие кой стои зад този атентат, Лукреция се впуска в разплитане на заговор, чиито следи водят към Папския дворец.

Впоследствия тя трябва да предпази от покушение и съпруга си, но преди всичко - да се изправи срещу могъщата фигура на баща си папата и срещу демоничния си брат Чезаре, обсебен от завоевателски амбиции. Единственият, на когото може да вярва, е флорентинският посланик Николо Макиавели.

Ренесансът е бил вълнуващ период от човешката история и аз ще се връщам към него за в бъдеще - заявява Матю Скарсбрук- Период на нови идеи, изключителна креативност, но и на опасности и значими събития с отзвук в световен мащаб. Затова ме привлече идеята да пиша именно за люлката на Ренесанса – Италия”, допълва той.

Ако трябваше да напише сценарий за своя роман и да подбере актьорския състав, за папа Александър VІ Скарсбрук би поканил Марлон Брандо. Според него за ролята на Чезаре би бил подходящ някой актьор, не само физически привлекателен, но и с интелигентно присъствие – може би Клайв Оуен („Златен глобус” и награда БАФТА за „Отблизо”) или Марк Стронг (лорд Блекууд в „Шерлок Холмс” на реж. Гай Ричи). Впечатлен от ролята на Хейли Атуел в минисериала „Устоите на Земята”, М. Г. Скарсбрук би бил щастлив да види именно нея в ролята на Лукреция.

Запитан кой герой от романа си би изиграл, М.Г. Скарсбрук отговаря, че вероятно би се превъплътил в ролята на Чезаре. „Възхищавам се на неговата откровеност и на абсолютната му отдаденост в постигането на целите. Въпреки това може би най-много приличам на флорентинския посланик Николо Макиавели – беден и борбен писател”, споделя Скарсбрук. Чезаре Борджия е и вдъхновение за Макиавели да напише „Владетелят” – така и посвещението в началото на романа е именно цитат от великия трактат: „...много по-добре е да будиш боязън, отколкото обич... боязънта се крепи върху страха от наказанието, а той никога не напуска човека“.

В отговор на твърдението, че не е типично мъже писатели да пишат от името на жена главен герой, Матю Скарсбрук припомня творчеството на Даниел Дефо, Чарлз Дикенс и Гюстав Флобер с неговата незабравима Мадам Бовари. Самият Флобер веднъж отговорил на същото запитване с реплика на класическата фраза „Мадам Бовари – това съм аз”. Така и Скарсбрук се поставя напълно на мястото на Лукреция – „Аз съм Лукреция точно толкова, колкото съм и всеки друг герой в романа”.

Автор

М. Г. (Матю Греъм) Скарсбрук е роден в Англия, но е живял в Канада и Съединените щати. Завършил е философия в Университета на Британска Колумбия и има магистърска степен по творческо писане от CSU Northridge. Автор е на два исторически романа – „Заговорът Марлоу” и „Отрова в кръвта”. Пише сценарии за филми. Със свой сценарий е спечелил първа награда в Writers On The Storm Screenwriting Contest. В момента живее в Съри, Великобритания и работи върху серия детективски романи.

От издателство Инфодар

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Слагате ли си противогрипни ваксини?