Снимка: Евгений Милов
Светлана Димова
48 години,
книжарница „Хеликон”
(занимава се с продажба на книги от 30 години)

Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
О, страшно обичах Пипи Дългото чорапче. Бях много голяма – казвам го, защото сега четат книгата в първи клас, но тя излезе за първи път на български, когато аз бях в седми. Непрекъснато я носех с мен, показвах я на всичките си приятелки. Имахме веднъж гости от чужбина – от Чехия, а с тях изобщо не можехме да си говорим, защото те не знаеха български, нито ние чешки. Но пък знаеха Томи и Аника и някак се разбирахме… А от българските много харесвах Патиланци и Тошко Африкански.

Кои бяха любимите книжки на децата ти, когато бяха малки?
Спомням си, че моят син беше много впечатлен от „Братята с лъвски сърца” и другото, което много му хареса беше „Малкият принц”. Имаха да я четат в 3 клас и аз бях сигурна, че няма как това дете да я разбере толкова малък, но той много я хареса. С огромен ентусиазъм говореше за нея и аз му задавах подвеждащи въпроси, за да се издаде, че е приел детското в нея, но той ме изненада. Това си е ескаларацията, децата схващат – все по-рано, и по-рано. Старогръцките легенди и митове пък бяха любими на дъщеря ми. Тя като много малка ги чете и то не като задължителна литература. Много се прехласваше по боговете, не по героите.

Какво би препоръчала  на децата между 8 и 13 години да четат?
Много е трудно. По мои наблюдения някои от децата на 13 години още не са изживели детското в себе си – прехласват се по приказки, принцеси, феи – за момиченцата, а момчетата – по дракони и фантастични герои. Други техни връстници пък вече четат класика – затова е трудно да се препоръча. Има една поредица на Гришам – в адвокатския трилър, в нея главният герой е 13-годишен и всъщност е по-добър и от възрастните адвокати – авторът много майсторски извърта сюжета и е наистина интересно, но има деца на тази възраст, които не биха го прочели.На други пък им е елементарно. Много е хубаво, когато възрастните идват за подарък, да са с детето.
За 8-годишните  – естествено и задължително - българските народни приказки, илюстрованите. Най-вече римуваните – за да може да се увлече детето - първо по картинките, а после и да разбере какво е удоволствието от четенето. Не да му се дава наготово, а да използва собственото си въображение, да развинти фантазията си. Но ако детето е напреднало – може да чете и тези, които в момента са модерни – и български, и преводни. За тийнейджъри „Юлка” е много хубава книга, „Дневникът на един Дръндьо”, „Дневникът на една загубенячка” – това са ученически книги, които са написани на техния език и с близки до техните проблеми.

Снимка: Евгений Милов
Радостин Найденов,
23 години,
книжарница „Хеликон”


Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малък?
Карлсон.

Защо?
Защото каца по покривите и яде кюфтета, как защо? (смее се) Не, наистина е Малкият принц.

Какво би препоръчал на детето си задължително да прочете?
Всичко, не знам. Трябва да се чете.

Снимка: Евгений Милов
Анастасия Гешева,
42 години,
книжарница „Гринуич”


Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
Пипи.

Защо?
Защото е изпълнена с много приключенски и свободен дух, с вътрешна сила – неща, които и сега ми допадат и харесвам. 

Какво четеше дъщеря ти, когато беше малка?
Обичаше много да чете за лъвицата Елза, сега предпочита литература с различна насоченост, но най-много се интересува от духовна тематика.

  • 7 вдъхновения от Доктор Сюс
  • Три дъщери на Тибет
  • Литературни имена за животни: котешко издание
  • Еротичен романс
  • Гривна с талисмани разказва история
  • Любимите приказни герои на хората, които продават… книги - 3
  • Списъкът на живота
  • Трите най-вдъхновяващи героини от книгите
  • Надникнете в историята на „Спящата красавица”
  • “Монстър Хай” за трима от вас – кои са печелившите?


Не забравяйте за творческия конкурс на издателство "Егмонт България" за разказ или картина в рамките на акцията "(Не)задължителни книги за лятото". Повече за него и наградите - припомнете си тук.